Заговори по този въпрос с Джийн по-късно след обяд, докато й диктуваше някакъв материал. Двете системно и методично се опитваха да се преборят с лавината от документи върху бюрото й.
— Имаш ли някого предвид? — с интерес попита Джийн. И тя самата от известно време разсъждаваше върху необходимостта от още един адвокат и искрено бе благодарна на Питър за прозорливото му предложение.
— Не още — призна й Лиз. — Не съм сигурна дори дали наистина искам да го направя.
— Би трябвало да помислиш по въпроса. Питър има право. Не можеш да вършиш всичко сама. Работата е твърде много за сам човек. Тя беше много и за двама, а след смъртта на Джак случаите, върху които работим, се увеличиха. Не зная дали си обърнала внимание на този факт, но е точно така. Сега имаме два пъти повече случаи, отколкото по времето, когато работехте двамата с Джак.
— И как се стигна до това? — Лиз изглеждаше изненадана.
— Ти си много добра в работата си, ето как — с усмивка отвърна Джийн.
— Джак също си разбираше от работата — побърза да го защити Лиз. — Винаги съм смятала, че е по-добър адвокат от мен.
— Не бих се съгласила с това — заяви искрено Джийн, — но той отказваше повече случаи от теб. На теб сърце не ти дава да кажеш не на някой клиент. Ако на Джак някой случай не му харесваше, той веднага го прехвърляше на друг адвокат.
— Може би и аз трябва да постъпвам така — замислено рече Лиз.
— Не съм убедена, че ще можеш да го направиш. — Джийн я познаваше твърде добре. Лиз беше невероятно добросъвестна и имаше силно развито чувство за дълг и отговорност.
— Нито пък аз — през смях си призна Лиз и двете продължиха работата си.
Лиз трябваше да разпрати доста документи до различни съдии и адвокати, съвместно, с които работеше по текущите си дела.
Тази вечер се прибра късно, почти в осем часа. Все някак трябваше да компенсира изгубеното през ваканцията време. Депата все още се мотаеха около басейна, а Керъл приготвяше пица за вечеря.
— Здрасти, деца — с усмивка поздрави Лиз.
Остана доволна, че заварва и Питър у дома. Веднага след това изпита силно безпокойство, когато видя двама от приятелите му да скачат безразсъдно в басейна, без да се съобразяват с по-малките деца, които играеха на Марко Поло. Лиз ги помоли да се поукротят и поиска от Питър да предупреди приятелите си да бъдат малко по-сдържани.
— Някой ще пострада — тихичко заключи тя и погледна Керъл, която веднага се съгласи с нея и сподели, че е прекарала целия следобед повтаряйки същото пред приятелите на Мегън. Лиз се безпокоеше най-вече за Джейми, който не беше особено добър плувец.
Вечерта, след като приятелите им си тръгнаха, Лиз отново предупреди децата да бъдат по-внимателни.
— Не искам никакви злополуки в дома си… и никакви съдебни дела!
— Безпокоиш се твърде много, мамо — лековато отбеляза Ани, но Лиз настоя, че говори напълно сериозно.
На следващия ден, преди да тръгне за работа, Лиз отново им напомни, че трябва да бъдат по-предпазливи и когато вечерта се прибра у дома, забавленията им й се сториха малко по-умерени и спокойни. Но в четвъртък вечерта отново се задържа до късно в кантората и когато се върна вкъщи, завари Питър и още пет-шест негови приятели в басейна, които скачаха и се гмуркаха твърде бързо един след друг, без да се оглеждат дали има други деца във водата. Лиз категорично предупреди Питър, че ще забрани на приятелите му да използват басейна, ако продължат да не се съобразяват с по-малките деца и да пренебрегват най-елементарните правила за безопасност.
— Не бих искала да ми се налага да те предупреждавам повторно — строго приключи Лиз.
— Изглеждаш уморена, мамо — ласкаво й рече той.
— Наистина съм уморена, но в момента говорим за друго. Не желая злополуки в дома си. Няма да допусна да се държите безразсъдно и да нараните някого, Питър!
— Добре, мамо, чух те!
Той беше възмъжал доста през изминалата година, но не достатъчно. Все още бе твърде млад, а някои от приятелите му се държаха твърде глупаво и безразсъдно — факт, който винаги бе предизвиквал тревога в душата й. Не можеше да допусне някое дете да бъде наранено в техния басейн. Бяха преживели достатъчно през тази година и тя не се страхуваше да наложи недвусмислени ограничения на него и на приятелите му.