— Най-доброто предложение за тази вечер… за тази година. — Лиз се усмихна. — На мен лично ми харесва.
— На мен също. Ще мина да те взема в седем.
— До утре, Бил. И ти благодаря за поканата. Дано остатъкът от дежурството ти да мине по-спокойно.
— Желая и на теб спокойна нощ — ласкаво рече той. Беше си спомнил за проблемите й със съня.
Тя затвори телефона с усмивка и в този момент Питър влезе в кухнята. Той я изгледа, а след това повдигна въпросително вежди.
— Какво беше това?
— Нищо важно — неопределено отвърна тя.
Питър обаче продължи да я наблюдава съсредоточено. Не й повярва. В следващия миг изведнъж разбра и се ухили широко.
— Беше Бил Уебстър, нали, мамо? Кажи ми истината. Той беше… нали?
— Да. Може би. — Тя го изгледа глуповато.
— Казах ти, че те харесва. Това е страхотно!
— Кое е страхотно? — попита Мегън, която тъкмо влизаше в кухнята. Керъл вече бе заредила съдомиялната машина, а по-малките деца си легнаха веднага след като гостите си тръгнаха.
— Моят лекар харесва мама — с очевидно задоволство обяви Питър. Той много харесваше Бил.
— Какъв лекар? — Мегън изглеждаше изненадана от думите на брат си.
— Онзи, който спаси живота ми, глупаче. Кой друг?
— Какво искаш да кажеш с това, че харесва мама? Какво точно означава това?
— Означава, че току-що й се обади.
— За да я покани на среща! — Мегън, искрено ужасена, местеше поглед между Питър и майка си.
— Не зная. На среща ли те покани, мамо? — Той като че ли се забавляваше, но не и Мегън.
— Нещо такова — призна Лиз, а Мегън изпадна в ярост. — Утре ще ходим на кино.
Нямаше смисъл да крие от тях. И бездруго щяха да го видят на следващия ден. Освен това нямаше нищо за криене. Той беше приятен мъж. Пък и беше лекар на Питър. Двамата бяха просто приятели и тя бе сигурна, че зад предложението му да гледат заедно един филм и да похапнат пица не се крият някакви сладострастни намерения.
— Не е кой знае какво. Просто си помислих, че може да е забавно — опита се да се оправдае тя, но Мегън продължи да я гледа с блеснали от гняв очи.
— Това е отвратително. Ами татко!
— Какво за татко? — веднага се намеси Питър. — Него вече го няма. Но мама е жива. И не може да прекара целия си живот в грижи за нас.
— И защо не? — Мегън не разбираше доводите му. А онова, което разбираше, никак не й харесваше. По нейно мнение на майка й не й трябваха срещи. — На мама не й е нужно да излиза — заяви тя, обръщайки се едновременно към Питър и Лиз. — Тя си има нас.
— Точно това казвам и аз. Тя има нужда от нещо повече в живота си. В края на краищата допреди година, освен нас тя имаше и татко.
— Това е различно — упорито заяви Мегън.
— Не, не е — настоя Питър.
Майка им стоеше и ги наблюдаваше, заинтригувана от възникналото противоречие. Мегън неотстъпчиво твърдеше, че Лиз не трябва да излиза с други мъже, а Питър настояваше, че в живота й трябва да има нещо повече от работа и грижи за децата. Мнението му се припокриваше изцяло с това на Бил, който я бе поканил да излязат, подтикван именно от убеждението си, че тя има нужда и от развлечения. За Лиз обаче бе повече от очевидно, че Мегън се чувства застрашена от перспективата в живота на майка й да се появи мъж, който не е неин баща.
— Какво си мислиш, че би казал татко, ако знаеше, че излизаш с друг мъж, мамо? — направо я попита дъщеря й.
— Аз мисля, че би казал, че е крайно време да го направи — простичко започна вместо нея Питър. — Изминаха почти девет месеца от смъртта му и тя има право да се забавлява. По дяволите, когато миналата година почина майката на Анди Мартин, баща му се ожени отново само след пет месеца. А мама дори не е поглеждала към друг мъж през цялото това време.
Думите на Питър бяха честни и справедливи, но Мегън се разстрои още повече.
— Ще се омъжиш ли за този доктор?
— Не, Мегън — тихичко отвърна Лиз. — Нямам намерение да се женя за когото и да било. Възнамерявам единствено да похапна пица и да гледам филм. Едно твърде безобидно намерение.
За нея обаче бе интересно да си даде сметка за яростния начин, по който децата й реагираха на това нейно излизане — както за, така и против. Накара я да се замисли и тя върху онова, което възнамеряваше да направи.
Вървеше бавно нагоре по стълбите към спалнята си и се чудеше дали не греши. Правилно ли беше да излезе с Бил? Не беше ли прибързано? Неуместно? Не й ли беше още рано за срещи! Но тя не отиваше на среща с Бил. Двамата щяха само да вечерят заедно и да отидат на кино. Пък и определено не възнамеряваше да се жени нито за него, нито за когото и да било друг. Не можеше да си представи, че след Джак би могла да са омъжи за друг. Той беше съвършеният съпруг и Лиз беше сигурна, че не съществува друг мъж, който да може да се мери с него в това отношение. Предстоеше й просто една вечер извън дома, а Бил беше само приятел.