Лиз накара Мегън и Питър да си легнат и се качи в собствената си спалня. Джейми вече се бе настанил в леглото й и я очакваше. Той все още спеше от време на време при нея и на Лиз това й харесваше.
Докато лежеше до Джейми и се опитваше да заспи, Лиз се запита дали Мегън има право и дали тя наистина няма нужда от друг мъж в живота си. Сега обаче не бе така убедена колкото преди време. Бяха изминали почти девет месеца, откакто за последно се бе любила с Джак. Струваше й се, че това е цяла вечност. И за момента поне нямаше никакво желание да променя каквото и да било в живота си. Дълбоко в душата си бе решила, че с тази част от живота й е свършено завинаги.
Бил Уебстър също си мислеше за нея, докато заспиваше. Не беше сигурен какво ще излезе от това, но изобщо не се съмняваше, че тази жена го привлича неудържимо.
Глава девета
Бил й се обади отново по-късно през седмицата и този път я покани на театър. Двамата отидоха в града, вечеряха заедно, а след театъра той прие поканата й да изпият по чашка в дома й.
Двамата разговаряха за театър и книги, Лиз му разказа за един труден случай, по който работеше, включващ и попечителство върху дете, за което бе заподозряла, че е било малтретирано. Тя бе докладвала за случая на социалните служби и те бяха потвърдили подозренията й. В определен смисъл това дело я изправяше пред морална дилема и тя би предпочела да представлява в съда детето, а не родителите му.
— И защо не го направиш? — простичко попита той.
Отстрани ситуацията изглеждаше много лесна, но Лиз знаеше, че не е така.
— Положението е малко по-сложно, отколкото смяташ. За да защитавам правата на детето, би трябвало да бъда назначена от съда — нещо, което е невъзможно. Счита се, че съм компрометирана, защото съм адвокат на бащата. И това е правилно. Желанието ми да защитавам детето би довело до конфликт на интереси, макар че аз лично предпочитам това пред необходимостта да представлявам бащата.
— Преди време и аз имах подобен случай. В травматологията постъпи дете, за което родителите твърдяха, че е било пребито от съсед. Искаха да повдигнат обвинения срещу него, а разказът им звучеше много убедително. Аз, естествено, бях подобаващо разгневен и изцяло на тяхна страна. Впоследствие се оказа, че бащата системно е пребивал момиченцето и когато го докараха при мен, то вече беше с мозъчни увреждания. Оказахме се безсилни да му помогнем. Социалните служби се намесиха и им отнеха детето, но веднага щом излезе от болницата, момиченцето поиска да се върне при тях. Аз обаче се боях, че някой ден баща й ще я убие. Съдията я настани за няколко месеца в приемно семейство, но в края на краищата момичето все пак се върна при родителите си.
— И какво стана? — Лиз изглеждаше силно заинтригувана.
— Не зная. С времето изгубих следите им. Моята работа изисква да се реагира на мига. В момента, в който пациентите оздравеят, аз губя връзка с тях. Такава е същността на работата в травматологията и в спешните отделения. Пациентите пристигат, правиш за тях каквото можеш, а след това те си тръгват и забравяш за тях.
— Не ти ли липсва по-продължителната връзка с пациентите?
— Всъщност не. И това е една от причините, поради която толкова обичам работата си. Така не ми се налага да се тревожа за разрешаването на проблеми, които в действителност не са моя отговорност. И животът ми е много по-лесен и прост.
Той очевидно беше човек, който не желаеше да поддържа дългосрочни връзки с когото и да било. Но Лиз го харесваше въпреки всичко. Начинът му на живот и жизнената му философия бяха съвършено различни от нейните. Всички връзки в живота й бяха дългосрочни и тя им отдаваше цялата си душа. Имаше клиенти, които години след развода си продължаваха да поддържат връзка с нея.
Двамата имаха различен подход към важните неща в живота. По всичко личеше, че тя и Бил Уебстър са много различни. Но пък това очевидно не им пречеше да изпитват взаимна симпатия и уважение.
Тази нощ Бил отново си тръгна късно. Двамата седяха и разговаряха почти до един часа. Бил си тръгна с неохота — съжаляваше, че не може да остане още малко при нея. На следващия ден обаче и двамата трябваше да стават рано. Тя имаше дело в съда, а той застъпваше на дежурство в отделението, започващо от седем сутринта.