— Вече излетя.
Не бива да види мъката ми.
— Но кой… — недоизрече въпроса си Бел, прозряла онова, което и Мурбела бе разбрала.
Въздъхна. Имаше на разположение цял исторически арсенал от ругатни и сквернословия, но не искаше да си послужи с тях.
— На обяд ще се храня в личната си столова със съветниците — каза тя. — Искам и ти да присъстваш. Кажи на Дуана да сготви същата яхния от стриди.
Белонда бе готова да протестира, но се задоволи само да попита:
— Пак ли?
— Помниш, че предишната вечер ядох долу сама, нали?
Старшата майка трябва да спазва задълженията си!
Чакаха ги карти за промяна и реки за проследяване, а и почитаемите мами трябваше да бъдат привиквани към домакинските обязаности.
Мурбела, някои вълни те отхвърлят, но ти пак се изправяш, за да продължиш. Седем пъти долу, осем пъти горе… Можеш да балансираш върху странни повърхности.
Знам, Дар. Пълна готовност за участие в съня ти.
Белонда не отмести погледа си от нея, преди Мурбела да каже:
— Снощи накарах съветниците да седнат за вечеря в другия край. Беше наистина странно — само две маси в цялото помещение.
Защо продължавам този безсмислен по същество брътвеж? Има ли с какво да извиня необичайното си поведение?
— А ние се питахме защо никоя от нас не бе допусната в собствената й столова — отзова се Белонда.
— За да бъде запазен животът ви! Може би си струваше да видите техния интерес. Разчитах думите им по движенията на устните. Анжелика например каза: „Тя, се храни с някаква яхния. Чух разговора й с главния готвач. Нима не сте съгласни, че се сдобихме с чуден свят? Трябва да опитаме ястието, което са й приготвили.“
— Аха, проби — кимна Белонда. — Разбираемо е. — И продължи: — Нали знаеш, че Шийена взе картината на Ван Гог от… спалнята ти?
Защо болката ми е толкова силна?
— Забелязах, че я няма.
— Обясни, че я взема на заем за корабната си стая. Устните на Мурбела се изтеглиха в тънка линия.
Проклети да са! Дънкан и Шийена! Тег, Сцитал…
Всички, които заминаха и няма как да бъдат последвани. Все пак разполагаме с аксолотловите си резервоари, имаме клетките на Айдахо в децата си. Не съвсем същите, но близки до тях… Нека си мисли, че е избягал!
— Добре ли си, старша майко? — В гласа на Бел ясно личеше загриженост.
Дар, ти ме предупреждаваше за безумни неща, но аз не те послушах.
— След като се нахраним, ще изведа съветниците на инспекционна обиколка из Централата. Кажи на помощницата да ми приготви ябълково вино, преди да си тръгне.
Белонда излезе с мърморене. Най-естественото нещо за нея.
Дар, накъде ме водиш и как го правиш?
Искаш да те водят ли? Обиколка на живота ти с водач? Затова ли умрях?
Но те взеха със себе си и Ван Гог!
Той ли ще ти липсва?
Защо го взеха, Дар?
Саркастичен смях сподири думите й, а Мурбела бе доволна, че някой друг не го чу.
Не разбираш ли какви са намеренията й?
Схемата на Мисионария!
О, много повече. Следната фаза: от Муад’Диб на Тирана, на почитаемите мами, на нас, на Шийена… На кого по-нататък? Не го ли виждаш? То е тук и се намира в самия край на мислите ти. Приеми го, както би преглътнала горчиво питие.
Мурбела потръпна.
Схващаш ли? Горчивото лекарство от бъдещето на Шийена? Някога мислехме, че всички лекарства трябва да бъдат горчиви, за да има полза от тях. Никаква лечебна сила в сладкото.
Дар, задължително ли трябва да се случи?
Някои ще се задавят и ще умрат от лекарството. Но оцелелите могат да създадат интересни модели.
„Сдвоените противоположности определят силните ти желания, но превърнали се в копнеж, не ти предлагат друга възможност, освен да останеш в техния затвор.“
— Даниел, ти съзнателно им позволи да се махнат!
Възрастната жена отри ръцете си в оцапалата предница на градинарската престилка. В лятното утро около нея цъфтяха цветя, от околните дървета подвикваха птици. Съвсем лека мъгла се стелеше по небето, залято до хоризонта със златисто лъчене.
— Е, Марти, не беше съзнателно — отвърна Даниел.
После взе шапката си с плитко дъно и обърната надолу периферия и приглади подобната на храсталак сива коса, преди да я наложи на главата си.
— Не, просто ме изненада. Знаех, че ни вижда, но не подозирах, че е зърнал и мрежата.
— А бях избрала такава хубава планета за тях! — възкликна Марти. — Една от най-добрите. Истинско изпитание на възможностите им.