От пластмасови обрезки направи гнездо за неска и извика робота-чистач. Нареди му да запомни, че в къщата остава неск, когото трябва да храни веднъж в денонощието. „Останалото ще махнеш“ — завърши Глор и се зае да изпразни работилницата и чекмеджетата на работната маса. Ненужното хвърляше на пода — роботът ще го изчисти. Под пластинките намери училищния шлем на госпожа Ник. Глор го пазеше като спомен — едно такова мъничко нещо с намек за гребен, знак на висшите касти. Шлемът полетя в общата купчина.
Капакът на асансьора меко хлопна — Ник бе изпратила контейнерите. Монтажниците прекрачиха прага. Над вратата светна сигналът „Помещението е свободно“.
Бъдете внимателни
Гравитолетната гара беше съвсем близо — на някакви си стотина крачки от изход „Север“. Духаше остър, студен вятър. Облак бе обсадил хоризонта като вражеска армия. От сутринта очертанията му почти не се бяха променили, което предвещаваше унищожителен ураган. Парцали мъгла, примесена с дим от двигателите, се кълбяха над върха на града. Площадът около основата на Монтажната беше необичайно празен, обувките рязко и самотно тракаха по бетона. Глор тихичко разказа на Ник за бялата мъгла и за думите на Тачч. Ник сви рамене и рече, че Винта предупредил и нея, а колкото до госпожа Тачч — тя си остава на старото мнение. Ако действията на Тачч случайно са съвпадали с действията на Учителя, това все още абсолютно нищо не означава…
Глор не й възрази. Преди да слязат от ескалатора, спряха и огледаха гарата отгоре.
Гравитолетът вече висеше на пристана. Приличаше на грамадна сива кифла. Ритмично светваше надпис: „Космодрум–3 — Заводски сектор 7“.
— Сега тръгва — измърмори Ник. — Толкова точно… Като по поръчка. Ще пристигнем съвсем навреме…
Специалистите от висшите касти никога не закъсняват. Това е известно на всички. Ако в гравитолета ги очаква засада, тя е именно в този. Или в краен случай в следващия.
— М-м… Да видим кога е следващият — каза Глор. Бавничко се придвижваха напред. Слязоха на площада пред гарата. Двете й стъклени стени закриха гравитолета. Отвътре се разнасяше монотонният шум на стълбите и гласът на автомата, който обявяваше: „Трети космодрум — хранителните заводи… Заминаване…“ През стъклото се виждаше разписанието. Следващият гравитолет тръгваше след две девети часа. Няколко души в гарата гледаха навън като риби от аквариум. Глор прошепна, без да обръща глава:
— Внимание… Там е Светлоокия. Вторият отдясно. Не можем да си отидем…
Ник си оправи качулката:
— Наблюдавай какво правя и не минавай пред мен. Да вървим… — Тя ускори крачка. Само Глор можеше да види, че се опитва незабелязано да огледа елегантния инженер. Като вървяха все по-бързо, влязоха в залата и я пресякоха зад гърба на Светлоокия. Изглежда, с него имаше още някой. Изчакаха Ник и Глор да излязат на платформата и тръгнаха след тях. Пъхнал ръце под портупея си, пред гравитолета стоеше офицер от Стражата и поглеждаше ту към вратата, ту към закъснелите. Господа монтажниците бързаха към гравитолета, като запазваха подобаващото за кастата си достойнство. Зад тях тракаха с обувки онези двамата. Пред самата врата Ник се хвана за бузите и достатъчно високо прошепна:
— Пропуските! Забравила съм пропуските!
Светлоокия се спъна от изненада. Във всичко останало се държа блестящо — заобиколи Глор, скочи в гравитолета и задържа вратата, докато влезе и спътникът му. И — щрих на майстор — намигна на стражника и размаха пръст пред устата си! Ама че заплеси!