Тези двамата — професорът и неговият пациент — не знаеха с какво се занимава Центъра и всеки се забавляваше по своему. На останалите не им беше до развлечения. Операция „Апостол“ си оставаше единственият успех на Центъра, и то случаен. Пришълците-резиденти изглеждаха неуловими. Изследването на кристалчетата, взети от „апостола“, не даде нищо. Кристалната структура беше толкова сложна, че за разшифроването й щяха да са необходими години — пък и с какво ли щеше да им помогне?… Кристалите не излъчваха абсолютно нищо и на вид бяха обикновени стъкълца, само доста тежички. Нямаше на какво да се опрат. Времето вървеше. Измина тридесет и петият ден от началото на тугаринските събития.
Вечерта при началника на Центъра дойде Анна Егоровна Владимирская. Зернов мрачно преглеждаше някакви книжа. До вратата стоеше малък фибров куфар — с такива обикновено ходят телевизионните и хладилните техници.
— Аз за малко — решително рече Анна Егоровна. Зернов търпеливо се усмихна и каза, че щом е за малко — може. Тогава Анна Егоровна попита какво става с Благоволин.
Като член на комитета на деветнадесетте тя имаше право да задава такива въпроси.
— Под домашен арест е — отговори Зернов.
— Зная, братле. И разбирам. Работата ни е прекалено сериозна, за да рискуваме. Все пак ще напомня, че проверихме машинката върху болния — работи. И върху Благоволин я проверихме — той е чист.
Зернов любезно се усмихваше и кимаше. Наистина цялата информация на Дмитрий Алексеевич се потвърди. Дългият конец на „посредника“ — предаване, късият — приемане. Както той бе казал, „посредникът“ не е прозрачен за рентгена. „Посредникът“ работеше — успяха да освободят „апостола“ от Десантника, който се криеше в мозъка му. Неопровержимо бе потвърдено, че самият Благоволин е обикновен човек. Апаратът не откри в мозъка му Десантник. Тогава защо е под арест?
— По две причини — обясни Зернов. — Нямам право да затварям очите си пред непълната откровеност на своя сътрудник. Това не е въпрос на самолюбие. В нашата работа такова нещо е недопустимо.
— Но в какво не е откровен?
— Той ни дава информацията буквално на час по лъжичка. И съвсем не крие това. Той самият настоя за ареста.
— Така ли? Струва ми се, че се престаравате — басово рече Анна Егоровна. — Когато си спомни, тогава казва. Помислете си само как е запомнял! Какви мъки е изтърпяло момчето!
Зернов с удоволствие я погледна.
— А според мен вече му омръзна да лови мухите любителски и е решил да намери кардинален начин.
— За ловене на мухи? — проточи Анна Егоровна. — Мислите, че се е заел с това?
— Сигурен съм. Погледнете библиотечния му картон — какви книги гълта. Заедно с кафето…
— Ето какво било! А вие сте умен мъж — рече Анна Егоровна.
— Благодаря. И имайте предвид, че Благоволин е невероятно самолюбив. Не иска да казва нищо предварително. Имате ли още въпроси, докторе?
— Не… — Анна Егоровна подпря с две ръце кръглото си лице и погледна Зернов. — Въпроси нямам. Вие поне да имахте отговор… Ще се измъкнем ли, Михаил Тихонович? Като видях „посредника“ — с конците, — знаете ли за какво си помислих?…
— Зная — рече Зернов. — Много добре зная. Нищо, Анна Егоровна… Ще разчитаме на операция „Тройно звено“. Извинете, чакат ме.
Той прибра книжата, взе куфара и слезе в гаража. Когато колата излизаше от двора, часовоят при входа по ефрейторски взе „на караул“.
Котката
Това, от което се страхуваше Анна Егоровна, се бе случило преди няколко дни. Като приемаха различни образи — ту на железничар, ту на офицер-отпускар, ту на колхозничка, тръгнала на гости при майка си, — двама Десантници се добраха до граничната зона. Те носеха със себе си три „посредника“. След девет прехвърляния единият изчерпа възможностите си и се разпадна на съвсем ситен сив прах. Това не ги притесни. Единият от двамата Десантници така или иначе се намираше в кристала на Мислещ. Влизането в граничната зона беше забранено и се взимаха мерки срещу Десантниците — часовите дежуряха по тройки, кондукторите не слизаха от вагоните и така нататък. Но в забранената зона живееха десетки хиляди хора. Те излизаха по различни работи извън кордона. И се връщаха. Не се наложи дежурният Десантник да снове дълго между кордоните — намери се пролука. И той се устреми към границата.