— „Мълния нула-едно“ вика пристана на Студения — захриптя Глор. — Пристан на Студения, отговорете на „Мълния нула-едно“!
„Охо, виж го ти накъде се е запътил!“ — отбеляза весел глас, онзи, който изруга възмутения. Още някой изпищя: „Нека върви, целият сектор отдавна е готов…“ Прекъсна ги официален глас:
— Спътник Студен слуша „Мълния нула-едно“.
Глор каза:
— „Мълния нула-едно“ иска кацане.
— Включваме полето в коридора Маяк Голям Блестящ — отговори Студения. Това бяха празни приказки. Подстъпите към Студения се контролираха от автомати.
Докато слушаше уставното мърморене, Глор поглеждаше към екрана. Показалката бе изгаснала, Земята отдавна бе отишла извън рамката. Започна разбегът преди преминаването на орбита за кацане и калъфът с „посредника“, скрит в джоба на вакуумскафандъра, притисна гърдите му. А командорът на Пътя седеше до него, рамо до рамо. „Прав беше Светлоокия — мислеше Глор. — Ей сега да взема негова предвидливост командора… Сега му е времето. Ракетния ключ в лявата ръка, дясната да пъхна в джоба, да натисна клавиша на «посредника», веднага да измъкна от гнездото ключа на командора и да сложа моя. Джал няма да успее даже да отпусне «педала на присъствие». Господин Светлоокия превъзходно е изчислил акцията. Браво! Хитрец е Светлоокия. Господин Джерф, вие сте истински хитрец. Обмислено до тънкости. Не мога да ви отнема Джал — ръкавиците са подготвени за вашия Железен Рог, а не за моя Нурра… Интересно, къде в кабината са скрити? Е, какво, хитрецо? Забравихте да предупредите къде са? О, не, вие нищо не забравяте. Предвидили сте всичко, даже скарването ни. Възможно е да сте успели да вземете ръкавиците. Излишна улика… А без тях командорът на Пътя не може да излезе от ракетата. Ще го пипнат за качулката, нищо, че е Велик. Така че ще хванем негова предвидливост на друго място и с друг «посредник». Ако успеем. Трябва да успеем. Трябва да получим схемата на ръкавиците и ще я получим.“
Трепна. Бе заговорил автоматът: „«Мълния нула-едно». Тук пристанът на Студения. Кацането разрешено.“ Спътникът заемаше половината от ходовия екран: отраженията на двете Слънца бясно се мятаха по полираното кълбо. През огненото зарево се стрелкаше огромната лента на пристана. Към средата на лентата се бе прилепило черно-бяло топче. Приличаше на клонче с една голяма и една мъничка ябълка. При това до голямата ябълка като листа висяха два танкера с течни газове и още едно мъниче, двуместно, в края на пристана.
„«Мълния нула-едно», хванати сте в полето.“ Разтвориха се сърповидните швартови захвати. Към ракетата се насочи излъчвателят на гравитатора. Тук фокусите бяха недопустими. Огромната мощ на спирачното поле се усещаше по бавното, много плавно разклащане на ракетата. Скоростта на „Мълния“ най-точно бе изравнена със скоростта на спътника още на доста голямо разстояние от Студения. Бавно-бавно, като от време на време спираха, те се приближиха до пристана, леко легнаха в захватите и автоматът съобщи: „Кацането е изпълнено. Продухвам шлюзовата.“
Ходовият екран изгасна. В последната секунда Глор успя да види в далечния край на пристана купичката с ръбатото, стърчащо далеч напред дуло на стационарния разпрашител. Люкът изхлипа и се отметна. Мъртвият глас на автомата доложи: „Излизането разрешено.“ Командорът на Пътя слезе на пристана, като гледаше право напред изпод забралото на шлема си. Глор вървеше на две крачки след него.
Командорите
В стъклената тръба на пристана гърмеше гласът на Сулверш. „Мир-р-рно!“ — захласваше се той като певец, който изпълнява на бис любимата си ария. Ето чия била двуместната ракета, кацнала до тях… Джал хвърли равнодушен поглед към офицера — изглежда, беше свикнал с тези номера. Той самият бе позволил да го изпреварят, докато си играеше с ръчното управление. Иззад гърба на Сулверш се показа началникът на Студения, представителен господин с ранг на Пълен командор. Останалите господа се бяха строили в редица на пристана. Монтажникът Глор никога през живота си не бе виждал толкова тревистосини комбинезони, блестящи закопчалки и двузарядни „посредници“. Спътникът Студен се обслужваше само от командори. Тук даже инженер-физиците носеха командорски шлемове.
Командорите — най-уважаваната каста след Десантниците. Те живеят в Близкия Космос. Нямат работа на твърда земя, защото се занимават с подготовката на експедициите. Другите касти строят кораби, кули и заводи, Диспечерите се разпореждат с всичко това, даже с Изчислителите, макар че мнозина се заблуждават, като мислят, че Изчислителите се разпореждат с Диспечерите. Но в Космоса командуват командорите. И всички си приличат. На Глор му се струваше, че край него има множество Джалове. Проницателни, подвижни очи. Петна от космически загар, от който не може да защити нито един шлем. Твърдо стиснати челюсти.