Бе забравил и сега не можеше да разбере някакъв важен детайл от доклада на Великия Десантник. Спря. Свитата замря. Отпред Сулверш ръмжеше: „Обиколете, господа… Обиколете, по средния коридор… — разчистваше пътя. — Ослепяхте ли?“
„А! Кълна се в Безсмъртието! В доклада не беше казано, че на Земята са оставени Десантници-резиденти! Великия Десантник лъжеше. Ето защо през последната деветдневка е заседнал на маяка — опитва се лично да установи връзка, дръвника… Ако Нул е насъскал срещу мен Светлоокия, горчиво ще съжалява за това“ — обобщи командорът.
Влезе в кабинета, като благо се усмихваше, но мисълта му продължаваше бясно да работи. Може би се страхуваше да спре, за да не започне да мисли за Машка. Да не мисли за непоправимото… Интригите винаги му бяха замествали развлеченията. Безпогрешно го ръководеше тристагодишният му опит в интригите. Засега да не предприема нищо. Да чака, да подготвя плановете си. И да ликвидира дребните пречки. Такива като Сулверш. Него би трябвало… м-да-а… После госпожа Ник. Като поразмисли, да не вземе да хукне да си признава…
— Сул! Изпрати ми Клагг — нареди той. Стражникът влетя в кабинета по балистична крива — така се бе засилил. „Командорът“ рече с бащински глас:
— Виж какво, момче… Изтичай при госпожа Ник, приятелката на господин Глор. — Кимна през рамо към Нурра. — Предай й личната ми молба. Да не се отлъчва, ммм, известно време. Ще ми потрябва.
— Слушш!
— Е, върви… И по-любезно с нея. Ти си умно момче.
— На услугите на вашвидливост!
Ощастливеният Клагг литна надолу.
„Кълна се в безтегловността, че вече строи въздушни кули и злорадо поглежда към Сулверш — помисли командорът на Пътя. — Ама че дръвник са сложили в Стражата на Великия! «Аз се разпореждам с кадрите и на планетата, и в Космоса!» — изимитира той Диспечера. — Добре се е разпоредил, да си чука сега главата! А, говорим за вълка, а той в кошарата! — Върху екрана за повикване замига кодът: «НРВД НПКП» — негова разпоредителност Великия Диспечер до негова предвидливост командора на Пътя. — Давай, давай, да си поговорим…“
Шефа на двете стражи
— Ваша предвидливост — проговори Прокт.
— Ваша разпоредителност… — отговори Джал. Както винаги, вместо направо Прокт започна да го усуква:
— Ураганът отминава. Готви ракетите, монтажът се задъхва.
— Зная, скъпи. Контролирам — нарочно с отегчен глас отговори Джал. — Мм-м… Нул не се ли е обаждал?
Прокт направи отрицателен жест — Нул не се е обаждал.
Командорът много добре го знаеше, но хубавата новина никога не е зле да я чуеш два пъти.
— Печално, много печално — рече той, като мислено потриваше ръце. — Десантника не слиза от Главния маяк, все си регулира връзката…
— Ти, мили мой, не си ли прекалено бодър? — поинтересува се Прокт.
— Не, не е прекалено. Хората ми работят като изкуствени, без почивка. А твоите пускат слухове. Днес по някои сведения, из кораба бъбреха… за нея… Тоест нещо там за ескадрата. — Нарочно подкачи Диспечера, иначе щеше да го усуква още половин час, докато каже за какво става дума.
— Извини ме, моля те, ще те прекъсна — рече Прокт Девети. — Нека Нул да си се оправя сам. По твоя молба е установена личността на Железния Рог. Бившата личност…
— Е, и кой е той?
— Ами твоят предшественик, скъпи мой… Номдал.
Негова предвидливост бавно, като художник с тънка четчица нанесе върху лицето си ярост, тревога и всичко, което бе необходимо. Виждаше отражението си в стъклото на екрана. Много добре излизаше — истински вулкан, един ден преди да изригне, когато върхът още невъзмутимо се извисява под белоснежната си шапка и само специалист по вулканите може да предскаже близката катастрофа. В този случай Великия Диспечер беше „специалистът“ и разбира се, клъвна.
— М-мда-а-а… Предполагах, че с него отдавна е свършено — кисело измънка командорът, когато се убеди, че ефектът е достигнат. — Значи моето момче е дало ценна информация, а? Радвам се, че не съм се излъгал в него…
— Не си се излъгал в господин Глор, признавам — равнодушно отвърна Прокт. — Не си ли говорил още с Шефа? Наредих му да хвърли всички сили в следствието по делото на Железния Рог.