— Гривна! — извика той. — Сега какво?
— Черната кутия на масата до бюрото — последва отговорът. — Би трябвало да се е задействал светлинен индикатор. Третото копче отдясно. Завърти го докрай по посока на часовниковата стрелка.
Джей се метна напред и извика:
— Готово!
Иззад стените се разнесе пращене.
— На задния крак на масата има малък импровизиран ключ. Натисни го!
— Добре. За какво е той?
— Резервен генератор.
На екрана на един от главните монитори се появи глава, покрита с тъмна качулка. Бледото лице тънеше в сенки.
— Привет — каза главата.
Джей усети, че Дуби се скрива зад гърба му.
— Много си бърз, момче — продължи фигурата.
Джей се опита да срещне тъмния поглед и не успя.
— Коя си ти? — попита той.
— Стара позната на баща ти — разнесе се отговорът.
— Какво искаш?
— Теб.
— Защо?
— Ти ми беше обещан още преди да се родиш.
— Не мога да повярвам.
— Питай страхливеца, който се крие зад теб.
— Вярно ли е, Дуби?
— Ами… хм… да.
— Откъде знаеш?
— Бях там, когато сключваха сделката.
— Защо са я сключили?
— Можеш да му разкажеш за това някой друг път — прекъсна ги мрачната фигура на екрана. — Така или иначе, ти си мой още от самото си раждане. Но не те взех заедно с баща ти заради красноречивата му молба да те оставя да поживееш. Сега обаче, когато се остави незащитен, сметнах, че до голяма степен съм изпълнила обещанието си — и реших да изпитам реакцията ти. Откъде разбра какво да направиш?
Джей чу, че Дуби прошепва в ухото му:
Не казвай за гривната. — После маймуната прибави на глас: — Казват, че преди години баща му се е бил с теб.
— Кога си чул за това?
— Имам чувството, че не трябва да казвам.
— Бързо се прибирай вкъщи, Дуби. Трябва да обсъдим някои неща.
— Уви, не мога.
— Какво означава това? Защо не можеш?
— Изглежда, съм бил прехвърлен и сега съм създание на Верите. Не мога да дойда при теб. Явно съм изгубил пътя.
— И това май е дело на Донърджак, нали?
— Не зная.
— … извършено от момчето.
Дуби погледна към Джей, който кимна и се усмихна.
— Баща ти не ме победи — каза фигурата; — Завършихме наравно.
— Нима? — попита момчето.
Фигурата просто го погледна, после рече:
— Свалям обсадата. Ще ти дам още няколко години. Имам чувството, че злото вече е сторено. Не мога обаче да проумея с какво толкова ви привлича животът вас от рода Донърджак.
— Коя си ти? — повтори Джей.
— Познаваш ме. Всички ме познават — отвърна тя. — Засега довиждане.
Екранът потъмня. Джей Донърджак усети, че космите му се заглаждат, след като излъчвателите автоматично започнаха да отслабват и накрая се изключиха.
— Разкажи ми за нея — каза Джей.
— Това беше господарката на Дълбоките поля — отвърна Дуби.
Момчето се намръщи и попита:
— Каква е връзката ти с нея?
— Харесва й моята скромна компания. Аз бях един от онези, които държеше наоколо, за да има с кого да си приказва от време на време. Даже ни дава малко власт, за да сме доволни на онова странно място.
— Онова странно място ли?
— Дълбоките поля.
— Наистина ли си живял там?
— Ами… да.
— И тя те е накарала да ме държиш под око?
Дуби извърна поглед.
— Да. Като че ли спомена нещо такова.
— На чия страна си в крайна сметка? Къде ще идеш, когато си тръгнеш оттук?
— Ами, вече не мога да се върна обратно. Твоята сила ми пречи. Нямах представа, че ще успееш да ме доведеш във Верите и в резултат ще ми затвориш пътя за връщане в Дълбоките поля. Би било забавно да видим как господарката ще се опита да победи тази сила.
— Какво ще правиш сега?
— Ще поостана при теб, ако ми позволиш.
— За да можеш още повече да ме шпионираш ли?
— Нямах това предвид. Мисля, че тя току-що ме изхвърли от работа.
— Значи се нуждаеш от убежище, така ли?
— Така излиза. Обаче ако тя не ме грабне, за да ме превърне в прах, мога да те науча на много неща. Зная нещичко за нея.
— Мисля, че бих могъл да те върна там.
— Не сега! Не и докато господарката на ентропията е бясна! Моля те!