Отговор не последва, но портата се отвори. Влязоха вътре и завиха през моравата, вместо да се насочат по пътя към къщата. Портата зад тях се затвори.
Минаха сред борови дървета и накрая стигнаха до брега на езерото. Дръм се понесе над водата към светлината, излъчваща се от малката сграда на островчето. Луната се бе издигнала малко по-нависоко и Линк видя, че от острова води дървен мост, който стига до бамбукова горичка край къщата.
Детективът стигна до брега, насочи се към покрит с чакъл участък и паркира там.
— Тук е — каза той и отвори вратата си.
— Вътре ли? — попита Линк.
Дръм кимна и двамата закрачиха натам.
Заобиколиха отзад по тясна пътека, настлана с каменни плочи в участъка си пред вратата. Дръм спря и каза:
— Добър вечер.
— Добра да е — разнесе се отвътре дълбок глас. — Заповядайте, моля.
Дръм влезе и Линк го последва. Едрият мъж, който седеше по турски до ниска маса, се изправи да ги посрещне. В голите дървени стени имаше два малки срещуположни прозореца. През десния грееше луната. Лампата по средата на масата бе с оранжево-розов хартиен абажур. Тя осветяваше отсамната стена, на която висеше свитък с азиатски йероглифи, и хвърляше ъгловати сенки по стилизираната маска на демон върху лицето на мъжа пред тях. Той носеше зелено копринено кимоно с дълги ръкави и лимоненожълти ръкавици. На малък мангал зад него кипеше съд с вода. Мъжът посочи масата, върху която имаше сервиз за чай, и попита:
— Ще изпиете ли с мен по чаша чай?
Дръм си беше събул обувките на прага. Линк, който имаше навика да подражава на хора, очевидно знаещи какво правят, бе направил същото.
— Не очаквах чайна церемония — отбеляза детективът, пристъпи напред и седна срещу домакина. Хлапакът се настани от дясната му страна.
— И с основание — отвърна едрият мъж. — Заех това място за срещата, заварих всичко, както си е, и реших, че не бих се отказал от чаша чай. Моля, заповядайте.
— С удоволствие — каза Дръм.
Линк кимна. Мъжът започна да приготвя чая.
Детективът взе чашата си и я разгледа.
— Много е стара — рече той. — През нея трябва да са минали цели езера хубав чай. Под глазурата е напукана като ренесансова картина. И удобно ляга в дланта.
— Изненадвате ме, господин Дръм — каза домакинът им.
Детективът се усмихна.
— Добре е човек да е непредсказуем. Особено в моята работа.
— Особено ли?
— Особено.
— Не съм сигурен за какво намеквате.
— Просто забележка за непредсказуемостта.
Иззад маската се разнесе тих смях. Червено-зеленото лице на демона се завъртя към Линк.
— Това ли е журналистът, за когото споменахте? Господин Крейн?
Дръм кимна, Линк също.
— Приятно ми е да се запозная с вас, господине — каза домакинът им, — макар да се боя, че не мога да си позволя по-официално представяне. Става дума за безопасност, при това не за моята.
— В такъв случай как да се обръщам към вас? — попита Линк.
— Зависи какви ще са отношенията помежду ни — отвърна другият. — Засега ще е най-подходящо да ме наричате „Даймон“, тъй като избрах тази маска за ролята си на ваш домакин.
— За какво точно става дума, Даймон?
— Господин Дръм ми съобщи, че се представяте за репортер-детектив.
— Няма нужда да се представям за нищо. Информацията ми говори сама за себе си — отвърна хлапакът. — Ако разбира се, реша да ви я предоставя.
— Много добре ми е известно — като продължаваше с приготовлението на чая, рече Даймон, — че под грижливо изграден компютърен образ вие години наред се занимавате с това, „Стефънс“.
— Извършили сте сериозно проучване. Защо?
— Научих За вас заради общия ни интерес.
— Елишитите ли?
— Точно така.
— Някаква особена причина за този интерес?
— Толкова особена, че се налага да я запазя за себе си. Ами вие?
— Аз мога да говоря за това — отвърна Линк. — Мисля, че елишитите замислят нещо. Просто са прекалено неуловими, за да не е така. Може да е като скандалите с телевизионните проповедници от края на двайсети век. Не зная точно, но съм сигурен, че има нещо. Наречете го предчувствие, ако щете.
Даймон кимна. Въпреки думите му, дори за неопитното око на Линк бе очевидно, че това си е истинска чайна церемония. Движенията на домакина им бяха прекалено изящни и в същото време добре отработени, сякаш следваше ритуал. Линк несъзнателно се поизправи и изтупа праха от ръкава и крачола си. После напъха ризата в панталона си, прокара пръсти през косата си, погледна ноктите си и скри ръце, за да се опита да ги почисти.