— Какво сте научили за тях? — попита Даймон.
— Първо проведох предварително проучване — отвърна Линк. — Прочетох всичко, от общите съчинения до „Произход и развитие на една популярна религия“ на Артър Идън, книга, която между другото е доста добра, въпреки че е публикувана отдавна. Жалко, че не може да пусне ново издание.
— И все пак очевидно това не ви е задоволило.
— Да. Продължава да ме интересува въпросът за произхода на тази религия. Но бързото й разпространение ми се изясни от прецедентите, които представя Идън…
— И не се съмнявате, че е била основана във Вирту, че откровението е било получено не от човек, а от ИИ? Или че последователите й се стремят да я разпространят във Верите? Че никой не знае точно как става прехвърлянето? Че според елишитите някой ден боговете ще се проявят тук? Че интерфейсът ще бъде унищожен и Верите ще се обедини с Вирту? Че нашият свят е част от техния, независимо от парадоксите?
— Това ми се струва малко странно. Но пък така е било с всяко откровение. А голяма част от останалото си е чиста теология. Но иначе, да, основаването й във Вирту ми изглежда по-скоро рекламен трик, отколкото въпрос на божествен избор.
— Възможно е — отвърна Даймон и започна да сервира чая. — Както при повечето религии, началото й е обгърнато от загадъчност. Ако повярвате на тезата, че е основана във Вирту без помощ от Верите, ще се сблъскате с всевъзможни интересни епистемологични въпроси.
— Епистемологични? — повдигна вежди Линк.
— Свързани с произхода, природата и границите на познанието.
— Благодаря.
— Е, разбирате ли какво искам да кажа?
— Да, струва ми се. Но се чудя дали всичко това може да даде голям материал. Който да не е обект само на… академичен интерес.
— Какво имате предвид под „голям“?
— Ами, скандален. Престъпления. Наркотици, секс, измами, присвояване на средства. Всички обичайни неща.
— Убеден съм, че ще ги откриете. Та те са навсякъде около нас.
— Не ви разбирам — каза Линк. — Но думите ви ми звучат като: „Да, вашият материал е там, само че е много по-голям и съвсем различен от онова, което си мислите“.
Даймон долепи длани една до друга, сякаш беззвучно му ръкопляскаше. После поднесе чая. Дръм въздъхна, усмихна се, опита го и отбеляза:
— Извънредно освежително за човек, който внезапно е открил, че е полузаспал.
Домакинът взе своята чаша и се настани при тях.
— Или пък полубуден — прибави детективът.
— Прав ли съм? — попита Линк, като погледна през парата над чашата си.
— Така смятам, макар че далеч не притежавам доказателствата, които ви трябват за… нека я наречем „сензацията на века“. Надявах се, че ще успея да ви убедя периодично да споделяте откритията си с мен. Аз не съм журналист. Няма да ви открадна материала.
— Тогава за какво ви е? — попита го Линк.
— Въпросът е на живот и смърт.
— Вашата ли?
— И моята.
Хлапакът отпи от чая си и каза:
— Превъзходен е.
— Благодаря ви.
— С други думи — продължи Линк, — искате информация, но няма да ми кажете за какво ви е. Предполагам, разбирате, че така ще ми е малко трудно да зная какво да ви съобщавам, ако внезапно получа достъп до елишитски материали.
— Разбирам го.
— И изглежда, приемате, че интересът ми към проблема ще е продължителен, а не краткотраен.
— Да.
— Защо?
— Защото ви наблюдавам и зная, че това не е мимолетно любопитство.
— Наблюдавате ме значи… — Линк погледна Дръм, който кимна и каза:
— Да не си мислиш, че случайно съм се разхождал там?
— Откога се занимаваш с моя случай?
Дръм хвърли поглед към Даймон, очевидно забеляза недоловим знак и отвърна:
— Просто от време на време те проверявах.
Хлапакът отпи от чая си и въздъхна.
— Добре. А сега какво?
— Нали не смяташ, че за една нощ ще откриеш сензационна история? — попита Дръм.
— Не.
— Може да отнеме месеци, дори години на сериозни проучвания.
— Много вероятно.
— И си готов на това?
— Да.
Дръм повдигна вежди.
— Заради вашите действия — прибави Линк. — Вдигнахте достатъчно дим, за да ме убедите, че има пожар.