5.
За следващия урок по математика с Рийз Джордан Джей Донърджак носеше в ръката си книга. Мизар се появи заедно с него, не точно лудувайки, защото ужасия като това създание със смътно кучешки вид просто не би могла да лудува, но все пак доволно подхвърляйки във въздуха стара кожена обувка. Рийз седеше на скалата край вира и сериозно разговаряше с Калтрис. Genius loci свенливо махна с ръка и изчезна под водата.
— Здрасти, Джей.
— Здрасти, Рийз.
Изглеждаш разтревожен. Да не си наблюдавал пак племето на Сейджак?
— Не. Аз… — Джей протегна книгата, за да покаже корицата й. Беше „Произход и развитие на една популярна религия“ на Артър Идън. — Какво знаеш за елишитите, Рийз?
— Главно каквото съм чел и слушал. Тази книга може би е най-доброто проучване по въпроса. Вече е поостаряла — не разглежда сегашното развитие на Църквата, нито някои от по-внушителните виртсили, проявени през последните няколко години, но проблемите, които разглежда, са солидно обосновани.
— Значи вярваш във виртсилите, така ли?
— Да вярвам ли? Нима е въпрос на вяра, когато нещо е истина?
— Добре. В такъв случай твърдиш, че те наистина съществуват.
— Да. Варират от съвсем случайни явления до телекинеза, левитация и… хм, неколцина от последните виртуози, изглежда, са способни да проявяват второ тяло.
— Четох за това във вестника — намръщено отбеляза Джей. — Виртформата почти винаги напомня на нещо от шумеро-вавилонския пантеон. Предполагам, че е логично, след като религията им използва тези форми, но е…
— Ужасяващо ли?
— Да, струва ми се. Не се предполага, че във Верите могат да се случват такива неща. Най-странното нещо би трябвало да са призраците.
Рийз се подсмихна, но не отговори. Не виждаше нищо лошо в това момчето да си фантазира, че живее в замък, обитаван от призраци.
— Защо се интересуваш от Църквата на Елиш, Джей? Мислех си, че се занимаваш с кабалистична философия и четеш Левит.
— Продължавам да го правя… — Джей замълча и го погледна. — Ти откъде знаеш? Бях много предпазлив!
Той бясно се завъртя към Мизар, сякаш кучето можеше да го е издало, но то престана да ръфа старата обувка само колкото невинно да погледне към своя обвинител с кривите си очи.
— Аз му казах, синко — обади се гривната с гласа на Джон д’Арси Донърджак Старши. — Едва ли си мислиш, че не бих забелязал похожденията ти. Помолих Рийз за съвет, тъй като има опит с отглеждане на деца, а аз не. Той ми съобщи, че до този момент си се държал благоразумно, затова реших да те оставя да продължиш проучванията си.
Джей разрови пръстта с палеца на босия си крак и свъсено погледна гривната. Тя бе обгръщала китката му открай време и понякога той съвсем забравяше за съществуването й. Дори когато възприемаше виртформа като сега, тя се прехвърляше заедно с него, очевидно също толкова част от неговото тяло, колкото и сърцето му. В последно време обаче, когато насочеше очи към нея, кой знае защо, си представяше призрачния кръстоносец и неговата верига.
Джей с огромно усилие се въздържа да възрази срещу толкова педантичното наблюдение на живота му. Гривната го бе спасила при нападението на господарката на Дълбоките поля срещу замъка. Заявлението, че е в състояние сам да се грижи за себе си, му се стори дребнаво и нещо повече — детинско.
— Рийз, чудех се за онези виртсили, които Църквата на Елиш твърди, че пораждала у последователите си. Като се замислиш, това не ти ли напомни малко за моите способности? И в двата случая нещо пресича интерфейса, въпреки че не би трябвало да може да го прави.
— Вярно е — съгласи се ученият и покани момчето да седне, като потупа камъка до себе си. — Разбира се, между повечето виртсили и онова, което ти си способен да правиш, съществува огромна разлика.
— Ами онези физически проявления от последно време? — възрази Джей. — Това е почти същото.
— Така е — каза Рийз, — ако информацията е точна. Никога не съм виждал такива проявления със собствените си очи. Съществуват фини начини хората да бъдат накарани да повярват, че виждат нещо — особено ако очакванията им са предварително насочени.
— Тук си прав — призна Джей.
— А и все още не сме разбрали как постигаш виртпрехвърлянето. Дали не си наследил способността от майка си? Или се дължи на гривната? Как успя да прехвърлиш Дуби?