Момчето сви рамене, после намигна на Рийз.
— Гривна, ти ли ми позволяваш да се прехвърлям?
— Не ми е разрешено да отговарям на този въпрос.
— Не ти е разрешено — попита Джей, като повдигна китка към лицето си и погледна гривната — или не можеш?
— Не ми е разрешено да отговарям на този въпрос — повтори гласът, но този път думите бяха придружени от едва доловим звук, който можеше да е смях.
— Прекалено много променливи величини — въздъхна момчето. — Добре. Рийз, искам да излизам във Верите. Омръзна ми да съм затворен само в замъка Донърджак.
— Съгласен съм. Някаква конкретна причина?
Джей, който се бе приготвил да спори, трябваше да събере мислите си.
— Чух слухове, че Църквата на Елиш възнамерявала да проведе голям празник в чест на някаква годишнина от основаването си. Щял да започне във Верите с публична демонстрация на виртпроявления, а после да продължи във Вирту със служби само за вярващите.
— И ти искаш да видиш виртпроявленията. Добра идея.
— Аз… Съгласен ли си?
— Вече съм ти го казвал: известно ми е, че не мога да ти попреча да вършиш каквото искаш, ако вече си го решил. Доволен съм, че споделяш намерението си с мен. Така обаче ще се изложиш на значителна опасност.
Джей преглътна. Едва след като Рийз му бе дал разрешението си, осъзнаваше, че е очаквал ученият категорично да се възпротиви. Той се наведе напред, за да се съсредоточи върху думите му.
— Хората във Верите са различни от тези във Вирту, различни по всевъзможни начини, които просто не съм в състояние да ти обясня. Приликите обаче са още по-големи и би трябвало да те насочват. Къде ще се проведе този празник?
— На северноамериканския континент. Струва ми се, че искат да е в някой голям град, за да разполагат с кабини за виртпрехвърляне.
— Тогава предполагам, че ще е в Ню Йорк. Времето по това време на годината е хубаво и Сентръл Парк ще е много подходящо място за такова събиране. Съветвам те да казваш на всеки, който те попита, че си чужденец — може би шотландец. Ще успееш ли да докараш акцента?
— Да, нали постоянно слушам Ангъс и Дънкан.
Рийз погледна гривната.
— Някакви забележки, Джон?
— Макар че идеята за това пътуване не ми допада, ще се доверя на по-добрия ти поглед върху човешката психология. Предлагам да се свържем, с Парацелз в института „Донърджак“, за да уреди билети и документи за момчето. Не искам да оставя никакви следи.
— Благодаря… татко — каза Джей. Предишните му опасения бяха отстъпили мястото си на необяснимо вълнение.
Гривната само въздъхна.
След края на съвещанието Рандал Келси остана да разговаря с Бен Куинан. По стените на заседателната зала все още се виждаха холокарти на Сентръл Парк в Ню Йорк, където щеше да започне празникът — наземните пътища бяха обозначени със синьо, площадките за кацане с лилаво, търговската улица бе в зелено, постоянните кабини за прехвърляне — в червено, временните — в оранжево.
— Мислиш ли, че наистина ще успеем? — попита Келси.
— Нямам основания да вярвам в обратното. Последният проблем беше да убедим кмета, че можем да осигурим безопасно провеждане на празника. Ауд Араф направи всичко, за да успокои опасенията му.
Куинан отиде до бара, наля си чаша и с жест предложи на събеседника си. Келси поклати глава.
— Нищо, благодаря. Ще шофирам.
— Едно от преимуществата да си виртроден, струва ми се, е това, че не се налага да се тревожиш за такива неща — рече Куинан, — но аз отдавна дишам въздуха на Верите.
— Не и в Ню Йорк обаче — подсмихна се Келси. — Въпреки положителните промени през миналия век понякога става адски кофти — особено в горещи дни.
— Все още ми се струва странно, че не можем просто да помолим местния ИИ за идеално време. — Куинан учудено поклати глава. — Цял свят — цяла вселена! — без богове. Ще направим огромна услуга на Верите, когато изпълним божествения план.
— Възможно е — колебливо отвърна Келси. — Бен, някога съмнявал ли си се в онова, което правим?
— Да съм се съмнявал ли? Безпокои ме само бавното ни напредване. Да не си се разколебал, братко Келси?
— Не, но боговете… Никога не съм се запознавал с някой от Върховните, само съм ги виждал отдалече по време на церемониите. Те са ужасно надменни създания. Дали ще разберат деликатността на нашия свят?
— Те са богове — отвърна Куинан.
— Да. И митологията на района, от който твърдят, че произхождат, е пълна с истории за божествено отмъщение на катастрофално равнище — Великият потоп, чудовищни същества, епидемии. Не забравяй, че Старият Завет до голяма степен дължи жестокостта на своя бог на шумерското, вавилонското и асирийското влияние.