— Несъмнено е, че са обитатели на Меру, но освен няколко по-нисши ииона, всички, свързани с Църквата на Елиш, си мълчат.
— Да, разбирам. Всеки иска да остави впечатлението, че има предостатъчно мана. — Сепията изтрака с клюн. — Скорост, стигнах до заключението, че Небебог по някакъв начин е свързан с Църквата на Елиш.
— Същото каза и по-рано, могъщи Моребог.
— Не бъди дързък, Скорост. Отлично съзнавам, че си се уредил да си на страната на победителя независимо от развитието на войната. Ако ме предадеш, ще използвам последния си байт, за да те открия, и така ще те подредя, че даже Дълбоките поля няма да те приемат.
— Да, велики господарю. Смирено те моля за прошка. Аз съм само нисш бог и имах много тежък ден.
— Така е по-добре. А сега си повдигни брадичката от чистия ми под и слушай. Небебог пресъздава най-силната си войска от войните след Хаоса на Сътворението. Набира съмишленици и сред независимите.
— А ти?
— Аз правя същото — равновесие на силите и така нататък.
— Ами Земея?
— Кой знае каква игра играе? Понякога си мисля, че не й пука за предстоящия сблъсък. Друг път съм убеден, че се е съюзила с Небебог. После… Скорост, мога ли да споделя с теб нещо извънредно поверително?
— За мен ще е чест, господарю.
— Земея е бременна. И свенливо загатна, че детето е от мен.
— Поздравления!
— Децата на боговете невинаги са причина за радост, Скорост, особено на богове като нас. Спомни си сторъките гиганти, за които разказват древните гърци, или чудовищния бик, който Ищар роди, за да накаже Гилгамеш.
— Разбирам какво искаш да кажеш.
— Дали по този начин тя не намеква, че ще се съюзи с мен, или пък ме заплашва, че съм й дал ужасно оръжие?
— Не зная, господарю.
— Не знаеш, разбира се, но ако чуеш нещо…
— Ще слушам внимателно, господарю, и предпазливо ще поразпитам.
Двамата поговориха още известно време, после Скорост се върна в дома на Бен Куинан във Вирту. Докато се прехвърляше, той си помисли, че не е споменал на Моребог за разколебаването на Рандал Келси, но това му се стори маловажно.
Сейджак сънуваше секс и насилие.
Барабанният ритъм на Кръга Шанибал. Със захапано в устата мачете той се прехвърляше по клоните с могъщите си ръце и бързо се отдалечаваше от преследвачите си.
Кой биеше барабана? Сейджак беше Вождът на вождовете. Народът процъфтяваше. Имаше много храна. Наемниците вече не идваха в земите им. Екитата бяха намерили за благоразумно да насочат усилията си другаде. Народът се тъпчеше, чукаше и разширяваше територията си в джунгли, в които преди не смееше да припари. Тогава кой биеше барабана?
Накрая стигна до Кръга Шанибал. Тътенът отекваше толкова силно, че го проглушаваше. Но когато погледна, за да види каква огромна тълпа издава този шум, забеляза само една фигура. Могъща, по-едра от самия него в най-добрите му години, с гръб и рамене, крака и ръце, покрити с груба кафява козина като кокосов орех. Гърдите (увиснали, големи, поклащащи се в ритъма на танца) и задникът (закръглен, подканващо тъмночервен) й бяха голи. Членът му се изправи за поздрав.
Нещо в главата обаче не бе наред. Той се спусна от дърветата, хвана мачетето в дясната си ръка и се приближи, за да разбере какво има. Женската продължаваше да танцува, макар че трябваше да е усетила присъствието му, и гледаше в срещуположната посока. Тъй като така разкриваше задника си, Сейджак не възрази. Всъщност дори усещаше, че това е покана.
Той захвърли мачетето и се втурна към Кръга, като опираше кокалчетата на пръстите си в земята. Женската не престана да танцува. С един-единствен скок Сейджак се озова при нея и проникна в тялото й, като сграбчи гърдите й и с другата си ръка я стисна за козината, за да не се опита да избяга. Тя продължаваше да бие барабана — крак, крак, ръка, ръка, крак, крак, ръка, ръка, — придавайки странен ритъм на тласъците му.
Той ускори движенията си и силно ощипа едното й зърно, за да й покаже раздразнението си от липсата на внимание от нейна страна. Тогава женската престана да бие по земята и притисна гръб към него с възхитителен — всъщност плашещ — ентусиазъм и сила. Сейджак я дръпна за косата, за да я обуздае, и за негов ужас главата й остана в ръката му.
Той отдръпна длан, смаян от неочакваната липса на съпротива, и главата увисна пред него. Голямата Бетси му се усмихна с устни, също толкова пълни като навремето, когато й беше отсякъл главата. Сейджак изкрещя и я отблъсна. Тя отлетя, после се върна, отново се намести на шията си и го погледна през рамо, кокетно извивайки задника си.