— Да, Дак. — Джей го потупа по ръката. — Ще внимавам, наистина. Нали ще се грижиш за Дуби?
Дак погледна Дуби. Застанала на прага, черната маймуна наистина изглеждаше нещастна. Разбираше защо не може да замине заедно с Джей, но не й се искаше да се раздели със своя приятел и закрилник. Избърса от ъгълчето на окото си нещо подозрително напомнящо на сълза.
— Приятно прекарване, Джей.
— Благодаря. Ще се видим след няколко дни.
Дак най-после го остави да се качи в лайнера.
— Ще се грижа за Дуби. Пази се.
Джей измърмори още няколко уверения, после се настани на мястото си. Вратата се затвори. Момчето притисна глава към прозореца и замаха с ръка, докато замъкът, а после и целият остров, наречен Островът на Дю, не изчезна в мъгла. После се облегна назад и се помъчи да не проявява прекалено възбудата си. Беше навън — във Верите, — при това сам.
Погледна гривната. После си спомни за добрите обноски и се обърна към пилота:
— Аз съм Джей Донърджак. Благодаря, че дойдохте да ме вземете.
— Няма защо. Аз съм Милбърн. Работя в института „Донърджак“. За мен е удоволствие да се запозная с внука на нашия основател.
— Внук ли? Винаги съм си мислил, че баща ми е основал института.
— Не, дядо ви. Той натрупал доста пари от производство на медицинска апаратура и създал института, за да подпомага различни научни фондации и да се грижи за семейството си. Но баща ви значително увеличи състоянието на института.
Джей се загледа надолу към покритите с бели облаци планини, над които летяха. Изобщо не му хрумна да се възхити на гледката, защото във Вирту беше виждал далеч по-странни неща. Пък и още не се бе замислял за ролята на хаоса в оформянето на Верите.
— Чудя се дали някой ден и аз ще увелича състоянието на института — след известно време каза той.
— Защо се чудите? — попита Милбърн. — Произходът ви го гарантира.
— Но с какво мога да се занимавам? Аз съм заключен в замъка. Не правя нищо, освен да обикалям из Вирту. Каква полза от мен?
— Образован ли сте?
— Да, струва ми се. Много математика, литература, няколко езика. Каква е ползата от това?
— Огромна. Много хора нямат представа от тези неща. Вирту е отлично средство за създаване на необразован пролетариат. Много задачи, които някога са изисквали огромни умения, сега се изпълняват във виртпространството в опростен вид и подробностите допълват компютърни програми.
— Не разбирам.
— Ето ви един прост пример. Някога чиновникът е трябвало да може да пише на компютърна клавиатура и да работи с файлове. Днес писмата се диктуват на виртсекретар — компютърен прог, — който създава документа, редактира правописа и граматиката, понякога коригира неподходящите изрази и го връща за одобрение преди да го прати. Тази работа е толкова автоматична, че дори няма име за нея. След като документът повече не е необходим, той незабавно се архивира или изтрива. Хората дори не знаят как да го отворят — с това се занимава виртсекретарят.
— И какво от това?
— Някога работата на чиновника или секретарката е изисквала умения. Сега се изпълнява във виртпространството.
— Това позволява повече хора да получават по-добро образование, не е ли така? И да се занимават с неща като колонизиране на Слънчевата система или усъвършенстване на човешкото познание.
— Само на теория. Има много хора, които поради липса на интелект или характер просто не могат да се възползват от по-доброто образование. И тъй като нямат работа, трябва да търсят нещо, което не се върши от изкуствени хора, или да се издържат със социални помощи.
— Ти си последният, от когото бих очаквал да негодува срещу безработицата, дължаща се на техническия прогрес.
— Защото съм андроид ли? Аз съм достатъчно интелигентен, за да негодувам срещу прахосването на ресурси, господарю Донърджак.
— Само Джей, моля те.
— Добре, Джей. Виждам как хората губят целите си. Никой не гладува, на никого не се отказва минимално медицинско обслужване. Тъй като не им се налага да се борят за оцеляването си, тези, общо взето, умни хора трябва да влагат енергията си някъде. Споменавам това, защото отивате на празник, организиран от Църквата на Елиш. Мнозина от нейните последователи произлизат от средите на онези, които нямат място във Верите. Те са необразовани и ги привличат обещанията на Църквата, мъглявите намеци за по-висше знание.