Выбрать главу

Почти ослепял от кръв и ярост, Джей се хвърли върху противника си, събори го на земята й се метна отгоре му. Сега вече следваше единствено тактиката на Сейджак. Ухапа мъжа по рамото, хвана дясната му ръка и я заудря в чакъла, докато не чу костта да изхрущява. После сграбчи гангстера за шията и започна да стиска с всички сили.

Противникът му имаше бичи врат, но Джей беше много силен и почти обезумял от болка и гняв. Нямаше никакво съмнение, че ще го убие, но Дезмънд Дръм го срита в ребрата и изръмжа:

— Стига, задник такъв! Всичко свърши! Победихме ги. Да се махаме оттук.

Думите едва успяха навреме да проникнат в съзнанието му. Джей удивено запремигва към загубилия съзнание мъж и тежко седна върху гърдите му. Погледна Дръм. Детективът стискаше главата си с ръце.

— Линк?

— Нищо му няма. Този тип се целеше в гърдите му, но успя да го улучи в ръката. Хайде. Помогни ми да го отнесем в колата. Аз ще шофирам. Изглежда, току-що се прехвърлих в списъка на леко ранените.

Джей кимна, изправи се и погледна към немощно помръдващите бандити. Никой не беше излязъл да наблюдава боя, макар той да подозираше, че са ги гледали от съседните прозорци. Тези хора обаче нямаше да кажат нищо. Те не вярваха в закона и реда и в този случай нямаха причина да го правят.

Линк лежеше на земята и светлата му риза се покриваше с тъмночервени петна кръв. Дръм бе покрил раната със стара хавлиена кърпа и я беше стегнал с колана на младежа. Репортерът придържаше компреса и притискаше дясната си ръка към лявото си рамо. Лицето му бе посивяло от болка и загуба на кръв.

Когато Джей се надвеси над него, той му махна с ръка да се отдръпне.

— Мога да се изправя сам. Кажи на Дръм да пали колата. И на теб ти тече кръв.

— Лека рана — отвърна Джей. — Всъщност две. Ако помръднеш, ще припаднеш. Давай. Така няма да ми се налага да споря с теб.

Линк успя да се усмихне и се предаде, като прехапа устни от болка. Джей го повдигна колкото можа по-внимателно, и докато го прегръщаше през гърдите, за да избегне раната от куршума, пръстите му докоснаха нещо заоблено и меко.

Той премигна и погледна Линк. Репортерът кимна.

— Да. Моля те. Недей.

И припадна.

Джей го остави на задната седалка и седна отпред. Дръм се качи и веднага потегли по улицата, без да спазва ограниченията на скоростта.

По някое време кисело погледна към Джей и каза:

— Видя ли какво стана заради една тапицерия!

Клиниката „Хазърд“ се намираше в квартал, който макар и не толкова западнал, колкото онзи с магазина, определено можеше да се определи като средна ръка. Дръм предварително телефонира, за да предупреди, че пристигат двама ранени, и прекъсна разговора преди жената отсреща да успее да му зададе прекалено много въпроси.

На входа ги посрещнаха двама объркани наглед санитари с носилка и висока брюнетка, чието строго професионално лице не можеше да скрие тревогата й. Въпреки възрастта и буйната й кестенява коса, тя ужасно приличаше на Линк.

Джей си помисли за онова, което бяха научили пръстите му, и осъзна, че видът на доктор Хазърд му дава представа как ще изглежда синът й — всъщност дъщеря й, — когато стане на нейните години.

— Марко, Том — нареди лекарката, — помогнете ми да прехвърлим младежа върху носилката.

Тя хвърли поглед към Джей и Дръм и напрегнато им се усмихна.

— Можете ли да вървите сами?

— Горе-долу, госпожо — отвърна Дръм. — Линк е ранен най-тежко.

— Последвайте ни. Незабавно ще пратя да се погрижат за вас.

Влязоха през двойната стъклена врата и минаха покрай дъговидна рецепция. По-нататък имаше просторна чакалня, пълна с хора, които поне за кратко забравиха за болежките си, поразени от вида на трима окървавени и ранени мъже, припряно въведени в светая светих, където лекарите преглеждаха пациентите.

Никой не възрази, че го пререждат, което показваше, че тримата наистина изглеждат зле.

Доктор Хазърд изчезна заедно с Линк в първия кабинет, до който стигнаха, като междувременно нареждаше да й осигурят различна апаратура, да повикат някаква си Гуен и да подготвят стерилна операционна. Скоро излезе Марко, отведе Дръм и Джей в различни кабинети и решително затвори вратите им, сякаш хаосът, който бяха донесли със себе си, можеше да избяга оттам и да се разпространи из цялата сграда.