— Чудесно. Винаги съм си търсил повод да го посетя.
Беше прелестна като Фрага, с лъскава сива кожа с дълбоки бръчки като набраздена от вятъра повърхност на дълбоко езеро, с гладки мазоли на коленете. Трантоу я забеляза да се насочва към извора на известно разстояние от стадото и усети подканващия й мирис.
— Мъгъл — каза той, — задръж другите надалеч от извора, докато проверя тази натрапничка.
— Сигурен ли си, че не искаш да го направя аз, шефе? — попита Мъгъл, протегнал хобот и също доловил възбуждащата миризма. — Както може би си спомняш, Скаркоу винаги пращаше мен да проверявам новодошлите.
— Скаркоу вече не е самецът на стадото — отвърна Трантоу, — а аз.
Мъгъл кимна, затътри се обратно и важно заразмахва уши. Някъде дълбоко в сърцето си копнееше да е на мястото на Трантоу (или поне да разполага с неговата власт), но бе свикнал да крие негодуванието си дори от самия себе си.
Трантоу бавно се насочи към женската. Отблизо изглеждаше още по-красива, но нещо в нея смътно му напомни за лейди Мей и нейните цветни беседки. Той я поздрави по-сдържано, отколкото възнамеряваше.
— Здрасти — каза Трантоу.
— Здравей — отвърна тя. — Това там твоето стадо ли е?
— Точно така.
— Голямо е.
— Най-голямото в този район.
— Отдавна ли си главатар на стадото?
— Доста отдавна.
— Струва ми се, че съм чувала за теб. Ти си Трантоу, нали?
— Точно така.
— И си мълчалив при това.
— Мм.
— Спомних си кой ми е разказвал за теб. Един самец на име Скаркоу. Бил се отказал от стадото в твоя полза. Каза, че не само си бил по-едър, но и че си основател на първото стадо.
— Скаркоу. Как е той?
— Ами добре за самотен самец. Струва ми се, че му липсва компанията.
— Чудя се защо не е оглавил друго стадо. Беше доста внушителен.
— Може би се страхува, че ще се появи някой друг и ще направи безсмислено цялото това огромно усилие.
Трантоу зарови бивни в земята, за да излъска върховете им. Непознатата женска вече не го привличаше и определено му се струваше опасна. Усетила промяната в отношението му, тя побърза да каже:
— Пратиха ме да те открия, Трантоу.
— Кой?
— Някои могъщи същества. Търсят силни донти, които да се присъединят към тях за бъдещи действия.
— Какви действия?
— Вирту отдавна е под властта на Верите. Хората идват тук със своите нови програми, със своите ХФ-палки и изобщо не се съобразяват с нас.
— И какво от това?
— Не бъди груб, Трантоу. Самият ти носиш раните от жестоките ХФ-палки и си обречен на безумие заради тях. Единствено иионите не са подвластни на тези натрапници. Дойде време да пренапишем основната програма. Пратиха ме да те попитам дали ти и стадото ти искате да се присъедините към нас.
— И какво ще ни донесе това?
— По-добро общество, свобода от господството на Верите.
— Верите не идва в тези джунгли и равнини.
— Харесва ли ти да си ограничен в няколко диви или полудиви сайта, когато цялата Вирту е твоя по право?
— Може би е така. Тук сме доволни.
— Ти си доволен. Не дължиш ли на младите си самци нова територия?
— Нека се бият за нея. Аз съм го правил.
— Отдавна, Трантоу. — Непознатата женска размаха снопчето на края на опашката си. — Струва ми се, че са ме подвели за теб, Трантоу. Мислех си, че след всичко, което си изстрадал, вярваш в справедливостта за всички, а не само в правото на най-силния.
— Аз съм най-силният.
— Само тук. Във всеки случай, смятам, че не си подходящ. Ще съобщя за неуспеха си. Жалко. А можехме да станем… приятели.
— Може би. Предполагам, че съм прекалено стар.
Трантоу проследи отдалечаването й, докато женската изчезна в гъсталака на джунглата, докато се спусна вечер и стадото му дойде при него край извора. Същата нощ той напусна обичайното си място до Фрага и нейните две малки и обходи района на стадото в търсене на опасност, която не можеше да назове.
Колкото и да внимаваше, Трантоу не забеляза, че Мъгъл се измъква и потъва в мрака на джунглата, не го видя и да се завръща няколко часа по-късно.
Съветът на старейшините на Църквата на Елиш разгледа обичайните въпроси: изказа благодарност на Ауд Араф (чиято група за бързи действия се бе справила с бунтовете по оптимален начин), отправи мъгляво порицание към онези, които бяха изпаднали в паника, занима се с бюджета, доставките и лозунгите. Атмосферата беше унила, пораженческа. Всички присъстващи съзнаваха, че събитията в Сентръл Парк са изложили на опасност набиращата им мощ религия като нищо друго до този момент — дори разкритията на Артър Идън.