И тогава стана чудото.
Всички зяпнаха към челото на масата. Столът там винаги оставаше празен, за да напомня за Йерофанта, който никога не се показваше нито във Верите (мнозина подозираха, че изобщо не е в състояние да се прояви там), нито във Вирту. Сега обаче Празният стол заискри и върху възглавницата му се появи фигура.
Беше мъж — поне приличаше на мъж. Имаше грозновато лице с римски нос, бялата му коса оредяваше и около устата имаше дълбоки бръчки. Носеше широка избеляла тениска с черен надпис: „Джинджър Роджърс правеше точно като Фред Астер, но наопаки и на високи токчета“.
Членовете на съвета на старейшините, които произхождаха от Верите, трябваше да положат усилие, за да си спомнят, че онези от Вирту избират формата си — че този мъж с торбести шорти и озадачаваща тениска наистина може да е Йерофантът, онзи, който разговаря с Върховните богове, проводникът на Истината.
Йерофантът погледна всеки старейшина поред, и всеки от техните помощници. Светлите му очи като че ли пронизваха в сърцето седналите пред него, като че ли четяха мислите и амбициите им, сякаш те бяха написани на челата им със същите квадратни черни букви като на тениската му.
Рандал Келси, някога един от Избраните, а сега просто доверен помощник на Бен Куинан, който на свой ред беше помощник на старейшина Арлет Папастрати, потръпна под този светъл поглед, но той го подмина и продължи обиколката си около дългата заседателна маса. Когато свърши, събралите се старейшини се бяха превърнали в треперещи ученици, очакващи да ги напляскат.
— И така, предполагам, смятате, че всичко това е страхотна шега — каза Йерофантът. Гласът му бе дълбок и груб като на мечка, събудена от продължителен зимен сън.
За нейна чест, Арлет Папастрати намери смелост да отговори. Във Верите тя беше ниска тъмнокожа жена, чиято привлекателност се загрозяваше от ясно забележими мустачки. Във Вирту косата й имаше цвят на огън и красотата й прогонваше у мъжете всякакви съмнения, че във вселената съществува божественост.
— За събитията в Сентръл Парк ли говориш, велики Йерофанте?
— Знаеш, че говоря за тях, сестро.
— Разбира се, че не ги смятаме за шега. Просто подценихме… игривостта на нисшите богове.
— Беше адски смешно, нали?
Йерофантът дрезгаво се засмя. Говореше с очевидно старобруклински акцент. Никой от присъстващите старейшини не можеше да наруши достойнството си и да се засмее заедно с него, но неколцина помощници, свикнали да следват примера на началниците си, покорно се изкискаха. Когато смехът заглъхна, Йерофантът отново заговори.
— Предполагам, смятате, че след бунта, който придружаваше малкото ни представление с Бел Мардук, ще нарушим плана, определен от божествата?
— Ами, велики Йерофанте — отвърна Ауд Араф, — нашият анализ показва, че така ще е най-разумно. Църквата на Елиш ще бъде съдена от нюйоркските общински власти, както и от неколцина ранени по време на бунта. Съдебни мерки предприе и…
— Млъкни.
Ауд се подчини и изненадано запремигва. Макар че не притежаваше високия сан на мнозина от присъстващите, доказаните му способности му бяха осигурили значителна власт по въпросите на сигурността.
— Вие просто не знаете как да се справяте с тълпата — като се чешеше по корема, каза Йерофантът. — Ако сега отстъпим, ще се признаем за виновни. Напомням ви, че вината в никакъв случай не беше наша. Какво си мислят онези кретени, че ще се случи, когато се прояви божество? Ние бяхме честни за боговете на древен Вавилон. Те са боговете на Потопа и Пожара, боговете, извлекли Реда от Хаоса, макар че едва успяват да го поддържат. Ние не проповядваме на някакви си кекави естети! Когато Мардук полетя над главите им, те имаха невероятен късмет, че само малко ги опикаха.
Рандал Келси откри, че въпреки волята си кима. Йерофантът даваше израз — макар и с нов акцент — на някои от собствените му мисли. Разликата бе, че в неговите уста могъществото и потенциалната разрушителност на боговете звучаха справедливи, дори прекрасни. По размърдването на хората около себе си Келси можеше да заключи, че си мислят същото.
— Тогава как ще наредите да постъпим? — попита Арлет Папастрати.
— Излезте навън с изправена глава. Накарайте адвокатите си да отбележат, че Църквата има намерение да съди нюйоркската община и всички онези, които са присъствали в Сентръл Парк, за това, че са се държали по начин, провалил грижливо подготвения ни и много скъп празник.