Някой избухна в смях.
— Това ще ги накара да се опомнят.
— Точно така. Определете ново място — ако се наложи, купете земя — и организирайте нов празник. Кажете им, че пак ще прехвърлите Бел Мардук и може би още някоя от великите сили.
— Ами ако се опитат да ни попречат?
— Използвайте земя в Съединените щати. В тяхната конституция все още има членове за свободата на вероизповедание. Пуснете слух, че опитите за забрана на нашите празници са само началото на широка кампания за ограничаване на религиозната свобода. Много религии твърдят, че проявяват боговете си — католиците чрез причастието, вудуистите чрез лоите. Има и други. Привлечете ги за съюзници.
Когато присъстващите осъзнаха смисъла на думите на Йерофанта, около масата започнаха възбудени разговори. Бяха направени още предложения за превръщане на привидната катастрофа в успех с невъобразими мащаби.
В суматохата никой не забеляза, че Йерофантът изчезва и че от него остава само надписът от тениската му, надраскан с черен пастел за стената зад стола му.
Джей Донърджак и призрачният кръстоносец правеха жабки по повърхността на тихото заливче. Сиво-сините океански простори бяха нарушавани само тук-там от някое червено платно, извисило се над вълните. Дуби се беше вкопчил в раменете на Джей, въртеше глава и се оглеждаше за Смъртта. Кониак мълчаливо стоеше наблизо.
— Пет пъти, момко — изкикоти се призрачният кръстоносец. — Не зная дали ще успееш да ме надминеш.
Джей хвърли камъка си и той отскочи от повърхността три пъти. Кръстоносецът се подсмихна.
— Хей! — възрази Джей. — Хайде да те видим как ще хвърляш с маймуна на гръб! Слизай, Дуби. Пречиш ми да играя.
Маймуната неохотно се подчини. Джей хвърли нов камък и радостно възкликна:
— Този път четири пъти!
Бе ред на кръстоносеца.
— Шест!
Джей избра нов плосък камък.
— Искаш ли да опиташ, Дуби?
— Не съм сигурен, че ръцете ми са пригодени за това.
— Опитай.
— Предпочитам да погледам.
— Виж, Дуби, господарката на изгубените или ще дойде, или няма. В момента не можем да направим нищо. Отпусни се.
— Може би нямаше да си толкова самоуверен, ако лично се беше срещал с господарката на Дълбоките поля. Тя е… сложна личност.
— Чудил съм се за това — замислено отвърна Джей. — Хайде. Ето ти подходящ камък… Хвани го ето така. А сега го хвърли.
Камъкът полетя от ръката на Дуби и подскочи три пъти преди да потъне.
— Хей! Страхотен си!
Маймуната клекна и взе друг плосък камък. Дълго време единственият звук беше плясъкът във водата, радостните възклицания и пуфтенето на играчите.
— Госпожо — като се обърна към кониак, каза Джей, — няма ли да се присъедините към нас?
— Не, струва ми се. — Тя повдигна ръка и воалът й плавно се развя във въздуха. — Не съм облечена подходящо.
— Да, забелязах — намръщи се той. — Има ли някаква причина да не искате да видя лицето ви?
Призрачният кръстоносец пусна камъка си, явно силно обезпокоен от спокойния отговор на кониак:
— Разбира се, че не, Джон.
Джей се престори, че не забелязва тревогата му.
— Просто се чудех, госпожо. Разбирате ли, моята гривна смяташе, че открива във вас нещо познато. Имал съм проблеми с някои, които твърдяха, че са ми приятели, а всъщност бяха шпиони на господарката на Дълбоките поля.
Дуби запрати камъка си толкова силно, че той подскочи девет пъти и се приземи на отсрещния бряг. Джей отново не каза нищо, само постави ръка на рамото на маймуната.
— Да, зная.
— Тогава ще възразите ли, ако ви помоля да свалите воала си и да ми покажете лицето си? Не искам да съм груб, госпожо, не и след като, изглежда, ми помагате, но мисля, че разбирате какво имам предвид.
Кониак колебливо повдигна ръце.
— И какво ще направиш, ако откажа? Не вярвам Да можеш да ме хванеш, ако се опитам да избягам.
— Може би не, не мога да се завъртя и да се върна през лунния портал. Навярно господарката на Дълбоките поля вече е вдигнала обсадата си, но е възможно още да е там.
— О! — Отново колебливо движение с ръце. — Откъде знаеш, че лицето ми ще ти говори нещо?