— Тогава ли повярва, че ме иска мъртъв? — попита Джей и се изпълни с гордост от твърдостта на гласа си.
Ейрадис погледна гривната и разпери ръце.
— Всъщност, Джей — каза тя, — ние не знаехме за какво си й нужен. Беше ни достатъчно, че ще ни вземе сина.
Гривната прибави:
— Малко е вероятно да желае смъртта ти в смисъл на пълно прекратяване на съществуването. Едно от условията за свободата на Ейрадис беше да й проектирам дворец. В плановете му господарката на изгубените включи и детска стая.
— Значи е искала да ме отгледа там. Можеш ли да прибавиш нещо към това, Дуби?
Маймуната изпука с кокалчетата на пръстите си.
— Да, всъщност мога. Когато баща ти те оставяше да си играеш на Голямата сцена, Смъртта пращаше мен и някои други да се грижим за теб. Останах с впечатлението, че освен да се информира за развитието ти, тя не искаше да ти се случи нищо лошо.
— Значи непряко е била моя покровителка.
Ейрадис, на която изобщо не й харесваше посоката на мисли на Джей, го прекъсна:
— „Покровителка“ може би е прекалено мила дума, сине. Пастирите закрилят овцете си, но в същото време ядат овнешко. Господарката на ентропията може да не ти е готвила нищо хубаво.
— Вярно е, но очевидно никой не я е питал какви са плановете й за мен.
— Винаги съм имал впечатлението, че Фекда знае повече, отколкото казва — прибави Дуби. — Мозъкът на Мизар беше повреден и Алиот — хм, Алиот беше нещо друго.
— Алиот, черната пеперуда ли? — със сподавено удивление попита Ейрадис.
— Да, госпожо — потвърди Дуби.
— Алиот от време на време си играеше с мен, когато бях толкова малък, че едва можех да си казвам името — поясни Джей. — Познаваш ли го?
— Чувала съм за него — отвърна Ейрадис.
— Какво си намислил, Джей? — попита гривната. — Анализирах насоката на въпросите ти и резултатът изобщо не ме успокоява.
Джей се изправи, остави Дуби на камъка, погледна гривната, после майка си. Маймуната и кръстоносецът седяха много, много тихо, предусетили наближаващата буря.
— Мисля, че ще отида да питам Смъртта за какво съм й — каза Джей.
— Не! — извика Ейрадис.
— Забранявам ти — отсече гривната.
Дуби само изпищя.
— Ще ида — повтори Джей. — И ще го направя както аз искам. Донтът Трантоу спомена за влак, наречен Пиринчения павиан, с който баща ми отишъл в Дълбоките поля. Ако успея да го открия, мога да се изправя пред господарката на ентропията, ако не от позиция на силата, поне не като пленник.
Гривната завибрира и засия с бледолилава светлина.
— Мога да генерирам поле, което няма да ти позволи достъп до Вирту.
— За колко време? — попита Джей. — И можеш ли да ми попречиш да си, отсека ръката? Това е драстична мярка, но ако се наложи, ще я предприема.
— Джей! — смаяно ахнаха няколко гърла. Само призрачният кръстоносец се усмихваше — сардонично, горчиво изражение.
— Да, момъкът ще го направи, щом казва. Вече не е малко дете.
Джей кимна.
— Благодарен съм ви за всичко, което сте се опитали да направите за мен, не мога да изживея остатъка от живота си във вечно бягство от Смъртта. Баща ми е сключил сделка с господарката на Дълбоките поля. И аз ще я изпълня.
— Джей, ти не знаеш какво правиш! — извика Ейрадис. — Тя е ужасно създание.
— Нима? — рече той. — Може да бъде смекчена с музика, възхищава се на архитектурата и очевидно не желае гибелта ми. Всъщност, когато баща ми ме е оставил да си играя в покрайнините на Вирту, тя ми е пратила пазители.
— Не знаех, че толкова лесно ще се научиш да се прехвърляш, нито че няма да съм там, за да те пазя — тихо каза гривната.
— Възможно е, но след като те е взела, Смъртта ми е осигурила тази закрила. — Джей изправи рамене. — Ще ми помогнете ли, или ще се опитате да ми попречите?
Ейрадис докосна лицето му с пръсти.
— Нямам силата да те спра, мога само да те посъветвам. Макар че бих предпочела да не отиваш, обещавам ти, че когато се върнеш в замъка Донърджак, ще съм там, за да ти помагам.
Отговорът на гривната се забави повече. Постепенно обаче лилавата светлина угасна.
— Не мога да ти попреча, без да те принудя да предприемеш действия, които само ще те затруднят да постигнеш каквото искаш. Ето защо повече няма да се възпротивявам.