— Ще ме съветваш ли?
— Да.
— Добре; — Джей се обърна към Дуби. — Ще дойдеш ли с мен, или искаш да се опитам да те прехвърля обратно във Верите?
Дуби сви рамене и изкряка с нещо подобно на веселата лукавост, която бе загубил по време на бягството от Смъртта във Верите:
— Естествено, че ще дойда с теб, Джей. Все е по-добре, отколкото да се крия под леглото ти и да се оглеждам за лъчистата мъглявина.
— Добре. — Джей се завъртя и закрачи нагоре по склона. — Ще съобщя на Дак, че заминавам на виртпътешествие, и ще се прехвърля от Голямата сцена. Предпочитам да не привличам вниманието на Смъртта към този сайт.
Те тръгнаха заедно с него и навлязоха сред група изправени камъни. Макар че до равноденствието оставаше много време, скалите потръпваха в реакция на сила, мощна колкото тази на природата или митовете.
Високо на Меру Небебог си тананикаше. Когато се заслуша, на разтревожения Моребог му се стори, че мелодията е придобила триумфален ритъм. Той хвърли поглед към Земея, но тя беше потънала в размисъл и той нямаше желание да издава каквото и да било на другия, като моли за вниманието й.
Прехапал долната си устна от зле прикрито раздразнение, Моребог си позволи да потече към различните си аватари:
Чиновник, систематизиращ данни в клон на виртстоковата борса (където акциите и облигациите се представяха като ябълки и круши с различни цветове), премигна, когато за миг цялата информация придоби съвсем ясен смисъл. Той видя тенденциите в различни отрасли от световната икономика и ако бе в състояние да си спомни това откровение, само с няколко малки покупки можеше да направи цяло състояние. Откровението обаче изчезна и той продължи да реди невероятно пъстрите плодове в различни отделения.
Потопил крака в любимия вир на Калтрис, Рийз Джордан усети, че по пръстите го ухапва рибка. За миг отново стана момче — малко и безгрижно. После чувството изчезна и това му напомни, че тленното му тяло в Центъра за ятропатични заболявания във Верите за пореден път ще бъде подложено на някаква езотерична процедура. Въпреки че помощта на института „Донърджак“ беше прибавила почти двайсет години към вече ужасно дългия му живот, той изпитваше мъчителен гняв, че този път може най-после да напусне тази тленна суета. И му дойде наум, че би направил всичко, абсолютно всичко, за да продължи живота си.
Облегнат на стената в раковината на огромен наутилус, Бен Куинан докладваше за положението в Църквата на Елиш. Дълбоко в ума му го човъркаше мисълта, че може би изборът му на съюзник не е бил разумен. Моребог изглеждаше нервен и раздразнителен.
На бялата ограда около къща на студен скалист бряг бе закачен надпис: „Не пречете“. Сив гълъб погледна през прозореца и видя мъж с белег от темето до лявото ходило, който внимателно настройваше машина от платина и кристал.
В архива на „Ню Йорк Таймс“ и неговите дъщерни издания повя вятър, влажен и с дъх на море, който прелетя сред папките, размърда някои материали и ги подреди в определен ред. Виртзалата се разтърси от неравномерно вибриране, много напомнящо на въздишка, после вятърът отлетя, като отнесе със себе си познание и остави само слаб мирис на сол, който да напомня за кратката му визита.
Прародителски гласове, обявяващи война.
7.
В специална горичка в земята на Маркон Вирджиния Талънт разказваше на въздуха какво е видяла по време на днешните си обиколки и въздухът й отговаряше.
— Минах през джунглата — нали знаеш онази…
— Да, сайтът на Назрат.
— И видях група от онези маймуноподобни престъпни проги, които живеят там.
— Опасни типове. Скри ли се?
— Да, и ги наблюдавах. Маркон, бих се обзаложила, че се упражняваха!
— Какво са упражнявали?
— Маршируваха и се учеха да използват оръжие — предимно мачете, но имаше и някои, въоръжени с пушки. Водачът им беше огромен самец с посивяваща козина. И на шията му висеше нещо, което адски приличаше на съсухрена човешка глава.
— Трябва да е бил Сейджак. Той е Вождът на вождовете на техния народ. Легендата за него се е разпространила извън сайта на Назрат.
— Не приличаше на вожд. Няколко пъти мина съвсем близо до мен и очите му бяха мътни и разфокусирани, и все пак племето му очевидно се ужасяваше от него. Някога чувал ли си такова нещо?