— Много отдавна.
— През онези времена, за които ми разказваше ли — времената на Учителя, Инженера и Водача? Времената, когато genius loci воювали помежду си и когато били създадени боговете?
— Точно така, Вирджиния. Очевидно Сейджак е станал слуга на някое божество, на създание, по-могъщо от genius loci. Нищо чудно, че народът му се ужасява от него.
Вирджиния плахо сведе очи към земята и разсеяно започна да чертае с пръст в праха.
— Никога преди не съм те питала, Маркон, но genius loci богове ли са?
— В нашите земи ние сме нещо такова, Вирджиния. Някои от нас са по-могъщи от други, по-добре разбират своите сайтове и техните ограничения.
— Както ти си по-могъщ от Кордалис.
— Точно така. — Маркон въздъхна и листата на дърветата прошумоляха. — Но не можем да напускаме сайтовете си, докато онези, които са наречени божества, са способни да се движат из цяла Вирту. И все пак само най-великите божества са по-могъщи от genius loci в собствената му територия. Ето защо в някогашните битки божествата се отнасяха към нас като към суверенни държави и водеха преговори, за да ги пропускаме през земите си, да им осигуряваме провизии и понякога войски.
— И понякога си воювал със съседите си.
— Така е.
— Маркон, сключил ли си договори с онези, които са се обърнали към теб с предложение за съюз?
— Още не.
— Ами ако съседите ти сключат такива договори, може ли някой от тях да те нападне?
— Да, древните граници бяха определени отчасти защото се уморихме да се бием и отчасти защото всеки от нас владееше толкова, колкото беше в състояние да контролира. Божествата обаче могат да дадат сила на онези, които им служат — да подсилват програмите им. Ако някой от съседите ми бъде подсилен така, може да се опита да ме нападне. А съюз между двама или повече — особено ако самият аз нямам съюзници — със сигурност ще ме победи.
— Значи трябва да влезеш в съюз, Маркон!
— Имам такова намерение, Вирджиния, но трябва да избирам внимателно, ако искам да не допусна войната дотук и така да защитя безопасността ти. Най-голямото ми желание е да те закрилям, моя крехка любов.
Тя се усмихна.
— Благодаря ти, но не искам да те излагам на опасност, като те принуждавам да мислиш за моята безопасност. Познавам уединените места във Вирту и ще се скрия някъде. Ще се върна при теб, когато битките свършат.
— Войната може да продължи години. Може да започне след години. Кога ще се скриеш? Даже най-дивите сайтове си имат genius loci. Къде ще се скриеш, така че да не те вземат за заложница и да те използват срещу мен? Аз те обичам, жено, и съм готов на всичко, за да те закрилям.
Вирджиния заплака. Там, където сълзите й се стичаха на земята, разцъфтяваха бели цветчета със златни сърчица и сладко ухание.
Джей Донърджак се сбогува с призрачната си майка, уведоми Дак, че има намерение да предприеме продължително пътуване във Вирту, и напусна бащиния си замък. Когато се прехвърли от Голямата сцена, взе със себе си Дуби, тъмното маймуноподобно създание, пренебрегнало заповедите на господарката на Дълбоките поля. После подсвирна, за да повика кучето на Смъртта Мизар, което не знаеше нищо за произхода си, но обичаше момчето. Почувствал се добре в тази компания, Джей разтърси черната си коса и вдиша свежия утринен въздух.
— Имаш ли представа къде да започнем да търсим онзи влак, Джей? — попита Дуби.
— Не. Първо искам да се видя с Рийз и да му кажа какво ще правим. Наскоро пак го подложиха на операция. От института ми съобщиха, че се е възстановил.
— Аз… мога да открия… пътя — изхриптя Мизар.
— Добре — отвърна Джей. — Няма да съм в състояние да остана дълго при Рийз — не и в действителния си образ, — но това все пак е някакво начало.
И после се отправиха през набраздени корита от изстинала лава, плуваха под водите на светлосин океан, спуснаха се със ски по планина от съвършен прах. Пътят съвсем не бе от най-лесните, но Мизар избираше най-прекия маршрут и Джей не се безпокоеше за собственото си удобство. Каквото и да си мислеше, Дуби го пазеше за себе си.
Когато наближиха сайта на Калтрис, Джей написа съобщение върху дървесен лист и го остави върху малък сал, направен от клонки. После го пусна в потока, който течеше към сайта. Съобщението, както много други, които беше пращал в миналото, гласеше: „Идвам на гости и ако е възможно, бих искал да се видя с Рийз. Джей.“
Когато пристигнаха, завариха учения да седи на любимата си скала. Той развиваше поредица от формули върху инфобележник, проявен като парче необработена каменна плоча. Когато ги чу да влизат в горичката, Рийз остави тебешира и се усмихна.