Джей се огледа.
— Нещо като че ли не е наред. Не е ли прекалено тихо? Нещо определено липсва.
Дуби скочи на рамото му.
— Зърнах равнините през пролука в листака, Джей.
— Добре — разсеяно отвърна той. — Мизар, когато стигнем до равнините, ще можеш ли да откриеш пътеката на донтите?
— Кои… донти?
— Стадото на Трантоу, ако можеш. Но и всяко друго ще ни свърши работа. Те поддържат връзка помежду си. Би могъл да ни упъти даже самотен самец.
Мизар завъртя кабелната си опашка в знак на съгласие и когато напуснаха зелената прохлада, за да продължат сред изгорената от слънцето трева, наведе нос към земята и започна да души. Седнал на хълмче под сянката на дърветата, Джей го наблюдаваше и продължаваше да се опитва да установи причината за странността, която усещаше. Не бе успял да открие нищо, когато Мизар тихо излая.
— Подуших… донт. И… кръв. Внима… вай.
Момчето се изправи и бързо тръгна към него. Дуби скочи от клоните на рамото му.
— Ще внимаваме, Мизар. Миризмата на кръв прясна ли е?
— Съвсем прясна. И тази на донта.
— Може би тъкмо затова ми се струва толкова тихо — без да е убеден, каза Джей. — Ако тук има нещо, което е способно да рани донт…
— Трантоу — прекъсна го кучето.
— Трантоу ли? — Джей се затича. — Ако тук има нещо, което е способно да рани Трантоу, тогава навярно всички останали са се изпокрили.
— Надявам се това нещо вече да го няма — рече Дуби.
— Да.
След известно време видяха пред себе си няколко гъсто разположени дървета, които очевидно говореха за извор. По въздушните течения над тях се носеха птици, които биха могли да се нарекат „лешояди“, ако перата им не бяха яркожълти и сапфиреносини. Главите и шиите им обаче бяха голи и розовата им кожа им придаваше страховита празничност, като се имаше предвид очевидната цел на могъщите им извити клюнове и остри нокти.
— Поне не е мъртъв — отбеляза Джей. — Иначе тези птици вече щяха да са долу.
— Трантоу — търпеливо повтори Мизар. — Надушвам Трантоу.
И наистина, когато се приближиха, видяха Трантоу. Старият донт лежеше по хълбок. Сивата му сбръчкана кожа бе обагрена в червено и около него се образуваше локва кръв. Единствено размахването на хобота му, когато някой от лешоядите се спускаше към него, ги уверяваше, че още е жив, но с всеки следващ път птиците все повече се приближаваха и хоботът помръдваше по-бавно.
Мизар залая — ужасяващ звук, напомнящ на пращенето на зле свързани високоговорители. Разбрали предупреждението, лешоядите се издигнаха по-нависоко, но не изпаднаха в паника. Джей не им обърна внимание и побърза да отиде при донта. Отблизо положението изглеждаше още по-тежко, но едно беше ясно — противникът на Трантоу не се бе измъкнал невредим. Дългите извити бивни на донта бяха окървавени.
— Трантоу… — с мъка изрече Джей.
Очите на гиганта бяха изцъклени от болка и замъглени от нещо като лудост, но той позна момчето и размаха ухо. Без да мисли за локвата кръв на земята, Джей коленичи и доближи глава до странно изящната уста на донта.
— Кой беше?
Трантоу се помъчи да отговори, но от устните му потече само окървавена слюнка. Джей успокоително постави длан върху крака му — може би единственото място, което не бе покрито с ужасни рани.
— Мизар?
Кучето престана да отблъсква кръжащите лешояди. От металните му зъби стърчаха няколко жълто-сини пера.
— Да?
— Мизар, искам да откриеш Назрат.
— Трудно е. Genius loci са… където си… искат.
— Трябва да разговарям с него, също като с Калтрис, Как мога да му пратя съобщение?
Дуби замери един от лешоядите с шепа фурми и се изкикоти, когато го улучи.
— Ако не иска да те изслуша, няма да се появи, но се обзалагам, че поне част от съзнанието му наблюдава този район. Трантоу не е който и да е прог.
— Значи просто да говоря на въздуха, така ли?
— Защо не?
Джей сви рамене. Идеята не му беше толкова чужда. Като продължаваше да гали Трантоу по крака и мислено изброяваше раните му, той започна:
— Назрат, срещали сме се и преди. Когато идвах да си играя в джунглите ти или да приказвам с Трантоу, аз се дивях на красотата и многостранността на твоя сайт. Сега ми се струва, че нещо тук не е наред, изобщо не е наред. Разбираш ли, не мога да си представя, че нещо е било в състояние да подреди така Трантоу и безнаказано да си иде. По бивните му виждам, че трябва сериозно да е ранил противника си, но когато се огледам наоколо, не забелязвам кървави следи. Не е ли странно?