При първия сблъсък един от бивните на Мъгъл проряза дълга рана на хълбока на Трантоу и му отне последната надежда, че противникът му не притежава достатъчно сръчност, за да използва новите си оръжия наред с огромното количество плът и кръв. И все пак придобитите с мъка ловкост и умение даваха на Трантоу преимущество. Той нанасяше на врага си още по-тежки рани, но всеки път златистата аура около Мъгъл проблясваше и раните му заздравяваха.
Отначало Трантоу реши, че по някакъв начин е обидил Назрат и genius loci е пратил другия донт срещу него. Но в златната светлина и в странната миризма на Мъгъл имаше нещо, което му напомняше за непознатата. Преди да се строполи на земята Трантоу вече бе убеден, че го е предал не толкова Мъгъл, колкото тя.
— И все пак — с пълна с трева уста каза Трантоу, — тази мисъл не ме успокояваше много, докато гледах как Мъгъл отвежда стадото ми.
— Можем да ги открием — предложи Джей.
Мизар се почеса зад едното ухо (направено от килим с рози във викториански стил).
— Не… надушвам… донти.
— Никъде ли?
Хрътката поклати глава и продължи да се чеше. Настанил се сред клоните над тях, Дуби се оригна, пусна една бананова кора до Трантоу (който веднага я излапа) и извика:
— Оттук се разкрива гледка към цялата равнина, но не забелязвам нищо. Голямо стадо като това на Трантоу щеше да вдигне доста прах.
— Няма ги — тъжно отвърна донтът. — Мъгъл — или онова, което го е преобразило — ги е отвел да водят чужда война. Мога само да се надявам, че малките ще бъдат пощадени, макар че се съмнявам. В онази непозната имаше нещо студено.
— Студено ли? — попита Джей. — Искаш да кажеш зло?
Трантоу се замисли.
— Не, студено: изглеждаше готова да жертва живота на мнозина за някакъв идеал или победа. Не мога да го обясня по-точно. Ние не приказваме чак толкова много.
— Искаш ли да ги потърсим?
— Няма да ги открия — отвърна Трантоу. — Не тук. Когато разговаряше с Назрат, ти каза, че си дошъл да се посъветваш с мен за пътуването си до Дълбоките поля. По стъпките на баща си ли си тръгнал?
Дуби избухна в смях. Джей начерта с палеца на крака си дълга линия в праха.
— Не точно. Преди много време ти ми спомена, че влак на име Пиринчения павиан навярно ще може да ми разкаже за битката на баща ми с господарката на ентропията.
— Да.
— Ще ми помогнеш ли да открия Пиринчения павиан?
— Може би. След нашия разговор си поставих за цел да науча къде е една от гарите му. Ще те заведа там.
— Благодаря ти.
— И ако той се съгласи да те откара в Дълбоките поля, ще дойда с теб.
— Още веднъж ти благодаря.
— Всъщност причините ми да те придружа не са изцяло алтруистични. Чух те да обещаваш на Назрат, че ще ме вземеш със себе си и че аз няма да те подведа. Нещо повече, усещам в себе си тътена на стар гняв — гняв, който често има ужасни последствия.
— Искаш да кажеш, че полудяваш ли?
— Възможно е. Спомняш ли си как ме излекува навремето?
— Отличната памет не е сред най-добрите ми качества.
— В такъв случай докато си приказваме, ще ти припомня. Искаш ли да те понося?
Момчето погледна нагоре към високите плещи на Трантоу. Макар че донтът бе доста по-нисък от върховете на дърветата, по които не би се поколебал да се покатери, Джей за миг изпита пристъп на акрофобия.
— Естествено — отвърна той. — Ако нямаш нищо против.
— За мен ще е удоволствие. Когато поискам, мога да вървя доста бързо и няма да си в състояние да ме настигаш, особено ако се опитваме да разговаряме. Ще взема на гърба си също кучето и маймуната.
Дуби се изкикоти.
— Това ми харесва. Щом и без това ни очаква гибел, защо да не отидем както подобава?
Мизар дрезгаво се засмя.
— Аз… ще повървя. Ще душа.
Трантоу качи Джей на гърба си и го настани зад главата си. Дуби зае мястото си на рамото на момчето. Водени от Мизар, те поеха през равнината. Земетръсът, който ги придружаваше, можеше да е от могъщите крака на донта, но също така би могъл да е от Назрат, засмял се на шега, която е в състояние да разбере само някой genius loci.
Дръм и Линк отново се срещнаха със своя клиент във Верите и той отново беше дегизиран. Този път Даймон носеше съвършено кимоно от бледозлатиста коприна, избродирано с тъмночервени дракони. Панталоните му също бяха тъмночервени, както и ръкавиците. Демоничната маска бе в тон с останалото му облекло.