— Невероятно е, нали? — попита Линк. — Искам да кажа, как е възможно една огромна компютърна система да завладее действителността, която я е създала? Това просто не би трябвало да е осъществимо, но изглежда, че целта му е точно такава.
— Не зная как ще го постигнат — отвърна Даймон, — но подозирам, че трябва да научим, при това бързо. На мен лично не би ми било приятно да живея в свят, в който властват богове като Бел Мардук.
Той повдигна чашата си в безмълвна наздравица. Дръм и Линк повториха жеста му.
Мрак: фина коприна между кървавочервено и, златно.
Доктор Лидия Хазърд придружи пациента си до вратата на кабинета и предаде младежа на санитар, който щеше да се погрижи да изпълнят рецептата му и да вземат точния му адрес, за да му пратят сметката. После докосна бутона на интеркома върху ореховото си бюро и съобщи на рецепцията, че е готова да приеме следващия пациент.
— Не остана никой, докторе — любезно съобщи андроидът. — Роботите могат да се справят с останалите.
— Благодаря ти, Дела — отвърна Лидия. — Ще се измъкна през задния изход.
— Желая ви приятна вечер.
— До утре.
Когато се прибра в апартамента си, Лидия се зарадва (макар това да я изпълни с угризения), че Алис я няма. Не че не обичаше дъщеря си или че не й беше приятна компанията й, но момичето бе невероятно дейно, а Лидия по необходимост беше самотна майка.
Собствените й родители й бяха помагали, но бяха толкова прекалено грижовни (още повече че не можеха да забравят странния начин на зачеване на внучката си) и в същото време толкова склонни да глезят детето, че Лидия бе похарчила част от парите си за андроидна бавачка и сама беше поела пълната отговорност за това Алис да не се превърне в егоцентрична и асоциална, както често се случваше с деца, поверявани единствено на грижите на андроиди.
Струваше й се, че се е справила добре. Трябваше да признае, че Алис е странно момиче, но сама се грижеше за себе си и под самоличността на Линк вече имаше известен принос към обществото, което караше майка й да се гордее с нея. Понякога на Лидия й се искаше Алис да прекарва повече време със свои връстници, но тогава си спомняше как по време на някогашната си виртваканция най-много бе копняла за уединение.
Наслаждавайки се на спокойствието на празния апартамент, тя остави бележка на дъщеря си и си приготви лека вечеря от салата и хляб. После, като отхапваше от крайчето на франзелата, отиде в своята част от жилището и влезе в малката стая, в която се намираше един от луксовете, купени по настояване на родителите й — последен модел частна кушетка за виртпрехвърляне.
След преживяванията си с обществените кабини Лидия не беше възразила, макар да знаеше, че отговорността за „изчезването“ и за последвалата й бременност всъщност носи Амбри, а не някаква си повреда в техниката. Не я безпокоеше особено и фактът, че вирттуристическата агенция е била принудена да й изплати обезщетение. По една от малките иронии на съдбата фирмата се оказа застрахована от „Хазърд Иншурънс“, така че собствената компания на Ейбъл и Карла беше осигурила средствата, които скоро щяха да направят внучка им невероятно богата.
Лидия Хазърд напълно осъзнаваше тази ирония. Що се отнасяше до нея, това бе едно от нещата, с които истинският живот се справяше далеч по-добре от изкуството.
Тя се съблече, свърза кабелите на кушетката и отиде да потърси съпруга си. Последната й мисъл, докато приспивателните я пренасяха през бездната между вселените, беше, че всички онези, които я съжаляваха заради самотата й, биха се удивили колко пълноценен брачен живот всъщност води.
Още една ирония.
Прехвърли се в сайт зад Северния вятър, място, което не фигурираше на никакви карти на Вирту и чийто дух покровител високомерно отказваше да признае каквато и да било друга власт освен своята. Този genius loci обаче се отнасяше приятелски към тях двамата и я упъти (с помощта на търкалящо се камъче, птица, подскачаща от клон на клон, и внезапно израснала пълзяща роза) към Улфър Мартин д’Амбри.
Когато Лидия се приближи, той оправяше нещо на гайдата си, но чул стъпките й, с искрена радост остави инструмента настрани.
— Лидия!
Прегърнаха се. Тя положи глава на рамото му и си помисли колко малко се е променил от първата им среща. Брадата му винаги беше грижливо оформена, макар че никога не го бе виждала да я подстригва, и носеше дрехи в грубоват архаичен стил.