По нейно желание обаче собственият й виртобраз повтаряше действителната й външност. През изтеклите години очевидната й възраст се бе изравнила с неговата. Ако нещата продължаваха така, щеше да стане по-стара от него — макар да беше стигнала годините, в които промяната е съвсем бавна и постепенна. Тя разсеяно се зачуди дали някой ден суетата ще я накара да спре тези промени — поне във Вирту.
Накрая Амбри я пусна, въпреки че продължи да я държи за ръка, и я настани на скалата до себе си. Въпреки радостта му от присъствието й, Лидия можеше да види, че през годините от първата им среща нещо все пак се е променило. Тогава Улфър Мартин д’Амбри беше представлявал загадъчна фигура, но иначе нямаше грижи и се задоволяваше да свири на гайдата си и да печели приятели сред genius loci на по-дивите сайтове.
Сега очите под тежките вежди бяха помрачнели от тревога. Все още свиреше на гайдата си, но предпазливо, защото, както беше споделил с Лидия, той бе изневерил на верността си към създание, притежаващо достатъчно голяма мощ, за да го върне обратно на служба, ако успее да го открие. Веднъж тя се зачуди на глас защо Амбри просто не се откаже от гайдата си, щом така може да привлече вниманието на някогашния си господар. Той смаяно я изгледа и й отговори, че е Гайдаря — ако не свирел, може би щял да престане да съществува.
Лидия не го беше разпитвала повече. Във Вирту имаше загадки, които едва започваше да разбира, въпреки че бе посветена в тайни, за които повечето обитатели на Верите само можеха да се досещат.
— Радвам се, че идваш при мен, обич моя — каза Амбри. — Повече от обикновено.
— Защо?
— Имам нужда да се посъветвам с лекар.
— Можеш ли да се разболяваш? Никога не съм се замисляла за това. Какво има?
Амбри се почеса по лявата буза точно над линията на брадата. Жестът й се стори плах и говореше за нужда от утеха, каквато по-рано никога не беше забелязвала в него. Тя го прегърна и силно го притисна към себе си, както притискаше дъщеря си като малка. Той се засмя, но Лидия усещаше, че му е станало приятно.
— Откривам празноти в паметта си — каза Амбри и побърза да поясни: — Не такива празноти, каквито биха могли да се появят в компютърна програма — или поне така ми се струва. Не съм виждал лъчистата мъглявина — мрачното изкривяване на пространството, което често предвещава фатално дефектиране на прогите.
Лидия се почувства странно, че съпругът й говори за себе си по този начин, но запази мълчание. Амбри продължи:
— Идвам на себе си на места, на които не си спомням как съм се озовал. Понякога се разхождам с бастун. Веднъж се опомних и открих, че правя нещо със странно устройство в старата ни къща.
Тя се намръщи и прокара ръце през косата си, навик, заради който във Верите косата й често беше разрошена. Тук genius loci прати зефир, който я заглади.
— Ако бях чула тези думи от пациент във Верите, първо щях да те попитам дали експериментираш с някакви нови опиати. И във Вирту има аналогични вещества — опитвал ли си ги?
Амбри поклати глава.
— Нищо друго освен черната бира, която винаги съм обичал.
— Друга възможност е психическо разстройство — вече по-колебливо продължи Лидия, като се мъчеше да запази професионалното си безпристрастие. — Има ли такива случаи в твоето… може ли да се нарече „семейство“?
Улфър Мартин д’Амбри наклони глава и я погали по ръката.
— Наистина, във Вирту има такива, които принадлежат към нещо като семейства. Възпроизвеждащите се проги са стари колкото първите записващи програми. Аз обаче никога не съм знаел произхода си. Не си спомням да не съм съществувал и все пак от определен момент назад във времето ми е трудно свързано да възстановявам събитията. Обикновено е нужно нещо като опита на някогашния ми господар да ме върне, за да ми напомни, че съм правил нещо друго, освен да свиря на гайдата си, да опъвам червените платна на лодката си и да обичам своята Лидия.
Лидия ядосано изгледа един заек, който като че ли прекалено внимателно слушаше разговора им, и животинчето избяга.
— Значи е възможно да има… дефект в основното ти програмиране. Можем ли да използваме диагностични програми?
— Никога не съм използвал такива, но би трябвало да сме в състояние да открием дискретно място със съответното оборудване.
— Тогава трябва да го направим. Щом вършиш неща, за които не си спомняш, навярно в по-старите ти спомени има нещо, стимулирано от сегашното ти бягство. Помниш ли, че преди Алис да се роди, ни посети жена, която твърдеше, че живее в замъка Донърджак?