В своята горичка в сърцето на сайта си Маркон посрещна извънредно нежелана гостенка. Едрогърда и със закръглен корем, гола, освен водопада от тъмнозелена коса, тя се появи в покоите му неканена. Маркон неохотно остави създанията си сами да се грижат за себе си.
Вирджиния Талънт (отказала да напусне Вирту след началото на атаката) застана до него, когато иионът се прояви под формата на жив камък. В двете си ръце тя небрежно държеше ХФ-пистолет, насочила дулото му към бременния корем на натрапничката. Никой не можеше да се съмнява, че инспекторката не само знае как да използва оръжието си, но и че е готова да го направи. Макар Маркон да усещаше, че не би трябвало, присъствието й го окуражи.
— Здравей, Земея — официално каза той.
— Маркон, въпреки че мина толкова време, ти все още ме познаваш.
— Как бих могъл да те забравя? Предполагам, че ти си силата зад това нападение?
— Как се досети?
— Аурата на нападателите вони на подсладени заряди. Само някой от обитателите на най-високите склонове на Меру е способен постоянно да поддържа такава сила в земята ми. Я ми кажи нещо. Аз отхвърлих всички опити да бъда привлечен за съюзник в тази война. Защо ме нападаш? Единственото ми желание е да запазя неутралитет.
— Прекалено си могъщ, за да ти позволим да останеш неутрален, Маркон. Реших да те унищожа, ако не се съюзиш с мен, за да не вземеш страната на някой от другите.
Каменната фигура избухна в яркозелен огън, който накара косата на Земея да изглежда гъста като водорасли. Вирджиния Талънт повдигна пистолета си. Земея само отстъпи крачка назад.
— Земея, ти си прекалено самоуверена, ако си смятала, че прогите ти са в състояние да унищожат моя сайт. Мнозина от тях вече се обливат в кръв и се дезактивират.
— Пратих заряди, за да ги излекувам.
— Колкото повече навлизат в центъра на силата ми, толкова по-трудно ще ти бъде това.
— Казвам на моите слуги слабостите на всеки противник, когото пращаш срещу тях. Те вече изпиха кръвта на двуделните гущери и избиха много от ловните ти уилчи. Твоите страшнокотки наистина са смъртоносни, но ти прекалено много се грижиш за вътрешната си екология, за да разполагаш с голям брой от тези огромни хищници.
— Ако уилчите и страшнокотките ми свършат, ще пратя стадните мишки да подкопаят дърветата, по които се прехвърлят слугите ти. И ще ги изпотъпча под копитата на моите гронхи.
— Погледни към границата си с Кордалис. Кажи ми какво виждаш там?
Последва мълчание. Вирджиния Талънт разбираше, че Маркон е отделил част от вниманието си. Тя сподави импулсивното си желание да стреля срещу бременната фигура, която с такова високомерие се отнасяше към нейния Маркон. Помогна й да се овладее единствено теологията, на която иионът я беше научил. Ако създанието пред нея наистина представляваше аспект на Земея, ХФ-пистолетът можеше да убие това проявление, но щеше да унищожи самата нея също толкова, колкото някоя страшнокотка можеше да унищожи Маркон. И все пак Вирджиния реши, че ако genius loci откаже да се предаде, ще изпразни пистолета си в този отвратителен корем.
— Виждам, Земея — каза Маркон. — Донтите са готови да открият втори фронт. Кажи ми, победи ли Кордалис, или тя доброволно се присъедини към теб?
— Кордалис не е упорита като теб, Маркон.
— Обеща ли й моята земя, ако ти помогне?
— Само ако откажеш да ми съдействаш. Предпочитам да ми станеш съюзник. Искам да скрия нещо и твоят сайт е най-подходящ за това.
— Кажи на слугите си да спрат и ще изслушам предложението ти. Ако не постигнем съгласие, ще подновим битката.
Внезапно крясъците, виковете и думкането на барабаните, които се бяха носили по време на целия разговор, стихнаха. В последвалата тишина една от дългоопашатите птици на Маркон запя.
— Нали няма да правиш нищо, за да подновиш атаката?
— Мислех да излекувам някои от създанията си. Получили са ужасни рани.
— Тогава и аз ще сторя същото.
— Както желаеш. Но можеш да използваш силите си, за да помогнеш и на моите, Земея.
— И защо?
— Ти искаш да използваш земята ми. Какво ще постигнеш, като я унищожиш или като ме принудиш да изтощя ресурсите си, за да поправя програмите си?
Земея се засмя.
— Ще изпълня молбата ти като жест на добра воля.
— Говори тогава.
— Първо кажи на приятелката си да сведе оръжието си.