— Възможно ли е врагът ви да е отговорен за тези празноти в паметта?
Амбри се поколеба.
— Възможно е.
— И аз така мисля. Без повече информация не мога да дам по-конкретно заключение, но предполагам, че като ви принуждава да предприемате действия срещу него, вашият враг задейства някаква периодична или основна програма. Може да е система за бягство, но има вероятност също да означава постепенно пренасочване на настоящия ви личностен прог към една от тези вторични системи.
Лидия го прекъсна:
— Искате да кажете, че всъщност Амбри може да се превърне в някой друг, така ли?
— Да.
— Ще знае ли кой е бил преди?
— Ако се съди по амнезията, от която вече страда, бих отговорил отрицателно.
Тя се обърна към Амбри.
— Не бих могла да понеса отново да те загубя. Първия път ми беше достатъчно тежко.
Амбри кимна.
— Не само на теб, обич моя. Какво предлагате, доктор Сид?
— Да ми се доверите. Разкажете ми защо бягате. Може би ще съм в състояние да ви предложа алтернативни начини да се защитите — начини, които ще съхранят основната ви цялост.
— Тази информация може да ви изложи на опасност.
— Поемам риска. Дори ще призная, че съм любопитен. Виждате ли, името Лидия Хазърд ми е познато от една от другите интересуващи ме области.
— О?
— Проучването на феномена, при който виртучастници изчезват в непознати територии. Виждал съм някои от ранните непубликувани записки на доктор Хамил по вашия случай — записки, датиращи отпреди съдебното решение да ви нарича „Пациент Ф17“.
— А…
— И мога да заключа, че господин Амбри вероятно е изиграл известна роля в това изчезване.
Лидия погледна Амбри. Той кимна.
— Вероятността е много висока.
— И интересният въпрос за дъщеря ви…
— Партеногенеза.
— Разбира се. Какво друго би могло да е?
— Какво друго?
Тримата внимателно се спогледаха. Сид със сключени в скута си ръце, Лидия малко нервно. Амбри сдържано — дори заплашително. След продължителна пауза Амбри рязко кимна.
— Добре. Ще ви се доверя. Надявам се само, че няма да съжалявате за решението си.
Сид се усмихна.
— Аз също.
— И никакво публикуване на този материал.
— Не.
— Никакво надзъртане в живота на Алис.
— Много добре.
— И ако се наложи да се консултирате с ваш колега, ще го направите с извънредна дискретност.
— Няма проблем.
Амбри се поотпусна, пресегна се и хвана ръката на Лидия.
— Аз съм Гайдаря.
Сид се сепна.
— Господине?
— Аз съм Призрачния гайдар, който някога свиреше за легионите на Небебог. Той е събудил полка ми и се опитва отново да ме върне в него.
Кафявите очи на Сид се разшириха. Изглеждаше така, сякаш щеше да коленичи, да извика и да се втурне като полудял из стаята. Вместо това се зае да прехвърля бележника си от ръка в ръка.
— Гайдаря! Призрачния гайдар! О, богове на Меру, сега е ясно! Зачудих се, когато споменахте за устройството, но…
Лидия и Амбри го зяпнаха.
— Бихте ли ни обяснили? — сухо рече Лидия. — Очевидно ви е известно нещо, което не знае нито един от нас двамата.
— Подигравате ми се!
— Не — отвърна Амбри. — Доколкото зная, аз съм Улфър Мартин д’Амбри, Призрачния гайдар на легендарния Полк на Небебог. Това е всичко — и си мислех, че е предостатъчно. Сид с видимо усилие си наложи да се успокои.
— Макар че това не е известно в по-широки кръгове, много ииони поддържат теологическа традиция.
— Чувал съм — рече Амбри, — но никога не съм се задълбочавал.
Сид поклати глава, сякаш не можеше да повярва.
— Според тази традиция Гайдаря е едно от въплъщенията на учен от Верите на име Уорън Банса.
— Банса — повтори Лидия. — Чела съм за него. Това е онзи, който изпълнил фигурен скок от самолет, изчезнал и повече никога не го видели.
— Да. Точно той. За нас обаче е по-важно, че е станал основна причина за Хаоса на Сътворението. Според традицията той е онзи, който претоварил Световната мрежа така, че да се стигне до срив.
— И после всичко се променило — тихо рече Амбри, — и се родила Вирту. Не си спомням нищо за това.
— Не мога да кажа защо — продължи Сид, — но нашите традиции твърдят, че Банса — единствен от тримата свети обитатели на Верите — притежава различни форми. Първата е Призрачния гайдар, втората е Учителя и третата е Онзи, който очаква. Спомних си за Учителя, когато споменахте, че сте се разглеждали онзи странен уред — защото легендите ни разказват, че Учителя е геометрии, изиграл важна роля в сътворението на вселената. В нашата иконография той често се изобразява със странна машина. Онзи, който очаква, има белег от темето до ходилото на левия си крак. Говори се, че той ще участва в края — или може би само в промяната — на Вирту.