— Идва ми прекалено много — каза Амбри и Лидия стисна ръката му в знак на съгласие. — Мислех си, че съм една легенда. Сега вие ми съобщавате, че съм три — или бяха четири? Съпротивлявах се на Небебог, за да не участвам отново в неговите битки, но сега вие ми казвате, че съдбата ми готви още по-големи неща.
Сид кимна.
— Това е нещо повече от пренаписан психически прог — уверявам ви. И все пак ви вярвам, когато казвате кой сте, и ако легендите ни са верни, оттук следва всичко останало.
— О!
Лидия се намръщи.
— А какво се е случило с Уорън Банса?
— Нямам представа — призна Сид. — Легендите ни никога не са споменавали за това. Изчезването му изглежда просто част от историята — както преди да го отнесат на Авалон, Артур е обещал някой ден да се завърне.
— Какво можем да направим за Амбри?
— Можете ли да останете с него?
— Ще трябва да се свържа с Алис, но мисля, че да. В клиниката ще се справят и без мен.
— Ако желаете, дори ще уредим още медицинска помощ чрез института „Донърджак“ — предложи Сид. — Мисля, че в момента най-доброто, което може да се направи за Амбри, е да не напуска дивите земи и вие да останете с него. Ако започне да се променя, ще трябва да го пазите — да не му позволявате да извърши нещо безумно — и, ако нямате нищо против, да се свържете с мен.
— С вас ли?
— С удоволствие ще съм на разположение на един от светите обитатели на Верите. И ако съм с вас, може би ще успея да открия какво предизвиква промените.
Амбри пусна ръката на Лидия и разтърка очи.
— Възможно е конкретната причина да е преследването на Небебог, но вие смятате, че има още нещо, нали?
Сид молитвено сключи ръце.
— Легендите разказват, че Онзи, който очаква, ще изиграе важна роля в края или промяната на Вирту. Вие говорите за раздвижване сред Великите богове. Мисля, че очакването е свършило — и независимо дали е край, или промяна, аз бих взел участие в него.
— Лидия?
— Той има право. Съгласна съм да работя с него.
— Тогава се уговорихме. Ако се наложи, ще ви повикаме.
— Благодаря. Ще дам на Лидия номера на пейджъра ми.
— И всичко си остава между нас.
— Разбира се. Заклевам се, освен…
— Да?
— Ще ми позволите ли да споделя с Парацелз? Той е координиращият иион на института „Донърджак“ — и мой най-добър приятел. Проявява изключителен интерес към култа на Светите трима.
— Наистина ли?
— Един от тях е Джон д’Арси Донърджак — наричаме го Инженера, колега на Учителя и Водача.
Лидия докосна Амбри по ръката.
— Имам предчувствието, че би трябвало да му позволим.
— Ейрадис?
— Изглежда, това е съдба.
— Добре — рече Амбри. — Разкажете на Парацелз, но само на него, иначе тези промени могат да настъпят по-рано и по-болезнено.
Без да се сбогуват (Сид беше прекалено потресен, Амбри и Лидия — прекалено замислени), тримата напуснаха стаята. Лидия остави на Алис съобщение, че са я повикали по спешност. После използва кабината за виртпрехвърляне в един от ски курортите на семейство Хазърд (затворен за сезона) и се присъедини към Амбри.
Завърнал се в Земята зад Северния вятър, Амбри се настани на висока канара и изсвири мелодията, която бе композирал в чест на раждането на Джон д’Арси Донърджак Младши, за да развесели genius loci. Когато по пътеката се появи Лидия и седна до него да послуша, той свърши песента и пусна мундщука.
— Чудя се какво ли се е случило с онова дете, с Ейрадис, с Джон…
— Аз също. Останах с невероятното впечатление, че дори в института „Донърджак“ не ги виждат често. Сид като че ли не реагира, когато споменах името на Ейрадис.
— Той работи там само на половин ден.
— Така е.
— Чудя се какво се е случило с Уорън Банса.
— И аз. И каква част от него си ти.
— Странна мисъл, наистина.
Амбри остави гайдата си и прегърна Лидия. Тя отпусна глава на рамото му.