— Струва ми се, че няма значение.
Вятърът виеше из цепнатините и свиреше същата мелодия, която Амбри беше изпълнил на гайдата си. Той добавяше нови стихове, които отговаряха на въпросите им без думи и затова оставаха неразбираеми.
Когато Линк Крейн се прибра от пазар и влезе в база данните си, долетя малка синя сипка, захапала в човката си бял свитък, завързан с розова панделка. Линк взе свитъка, даде на сипката слънчогледова семка и прочете писмото. Беше пратено по-рано същия ден и бе написано с любимото вечнозелено мастило на майка й:
„Алис,
Повикаха ме по работа. Ако се нуждаеш от нещо, телефонирай на Гуен в клиниката или на баба си и дядо си. Надявам се да се върна след около седмица и разбира се, ще поддържам връзка.
С обич
Линк даде на сипката втора семка и каза:
— Няма да има отговор. — Птичето изчурулика и отлетя.
Тя се намръщи. Не че доктор Хазърд не пътуваше, но тази припряност не беше типична за нея. Линк се върна към проучването си и овладя безпокойството, което изпитваше. Скоро потъна в проследяване на патенти и в сравняване на различни производители.
Същата вечер позвъни на Дезмънд Дръм. Неговият телефонен секретар обеща да му предаде съобщението и Линк започна да нахвърля статия с работно заглавие „Да го правиш отзад напред“. Вече преработваше втори вариант и включваше откъси от стари филми и снимки на различните виртсайтове с масово разпространилите се тениски с Джинджър Роджърс, когато й телефонира Дръм.
Тя прие разговора във виртпространство и скоро детективът се прояви във виртуалната зала, която Лидия Хазърд беше обзавела като салон на викторианско имение. Сред надиплените драперии, които скриваха крачетата на мебелите, грубоватият Дръм изглеждаше абсолютно не на място.
— Аха — загадъчно каза той.
После почука с пръстите на дясната си ръка по кокалчетата на лявата. Небрежните му панталони и риза се преобразиха в облекло, подходящо за викториански джентълмен. Лицето му остана гладко обръснато, но гъстите му вежди станаха по-тънки и пясъчнорусата му коса леко се удължи. Дръм се поклони, извади от джоба на гърдите си кутийка с визитки, постави една от тях върху подноса до вратата и намигна на Линк.
Тя усети, че е зяпнала, и затвори уста. Помисли си дали да не се преоблече в един от тоалетите, които беше приготвила за този декор, но незабавно отхвърли идеята. Всички те бяха предназначени за Алис Хазърд и макар да знаеше, че Дръм отдавна е запознат с тайната й, изпитваше необясним срам да играе пред него ролята на момиче.
Вместо това отвърна на поклона му и му даде знак да седне.
— Много мило, Дръм. И благодаря, че ми се обаждаш.
— Удоволствието е мое, Линк. Съобщението ти звучеше така, като че ли имаш нещо интересно за мен.
— Наистина имам. Чай? Сладкиш?
— Да, благодаря.
Тя дръпна лентата на звънеца и се появи прост прог прислужница с поднос.
— Аз ще налея; Маги. Свободна си.
— Да, господине.
Когато прогът излезе и тя наля чая, вече бе възвърнала самообладанието си.
— Днес излязох да потърся нещо за рождения ден на майка ми и попаднах на това. — Тя му показа вирттениската. — Продавачът спомена, че ставали адски модерни, и си помислих, че бих могла да спечеля някой кредит като напиша материал за това.
— Кредитите никога не са излишни. И аз забелязах тениските, но не им обърнах внимание. Е, хлапе, прав ли съм да предполагам, че не ме викаш само за да се похвалиш с идеята си за още една статия?
Линк се ухили.
— Да. Продавачът спомена, че били оригинални.
— Добра идея от страна на проектанта — отвърна Дръм. — Иначе ще ги изпиратстват за нула време.
— Проверих патента и открих, че принадлежи на някой си Рандал Келси.
— Рандал Келси… звучи ми познато.
— Член на Църквата на Елиш. Зарових се още по-надълбоко и открих, че парите за патента и производството на виртшаблона идват направо от Църквата.
— Обикновено подставено лице.
— И аз така реших.
Дръм взе вирттениската и я завъртя така, че да разгледа надписа и образа.
— Между другото, коя е Джинджър Роджърс?
— Американска актриса от двайсети век. Известна е най-вече с това, че танцувала с Фред Астер. Той се прочул с танцуването си — имало танцови студиа на негово име, той притежавал собствена програма. Роджърс винаги била в сянката му.
— От този надпис излиза, че тя, изглежда, е вършила по-тежката работа.