— И на мен така ми се стори. Колкото повече си мисля, толкова по-трудно ми е да го възприемам като нещо несериозно. И все повече ми прилича на организационен призив.
— Странен призив. Та за тези хора не е чувал никой друг освен маниаците на тема танци.
— И все пак за тях не е невъзможно да се научи. Има ги в основните бази данни. Всъщност, ако имаш достъп до компютър и си дори съвсем мъничко любопитен, лесно можеш да ги откриеш.
— Но към кого е насочен този призив? Към танцьорките ли?
— Престани да ме поднасяш, Дръм. Помисли за онова, което обсъждахме преди. Църквата на Елиш очевидно е основана от иион — иион, който според нас започва по-активно да се намесва в събитията.
Дръм отхапа от сладкиша си.
— Значи смяташ, че това е насочено към иионите.
— Точно така. Те правят всичко, което правим ние, но във Вирту — която мнозина наричат „огледало на Верите“.
— И в огледалото всичко е наопаки. — Дръм се огледа. — Дали изобщо трябва да разговаряме тук?
— Ако недоволството е толкова силно, че всеки виртсайт се наблюдава, вече и без това сме обречени.
— Вярно е. И все пак…
— Ти си параноик.
— Аз съм стар и съм жив. Приеми ме такъв, какъвто съм.
— Нали не искаш да кажеш, че не трябва да публикувам статията си? Вече сключих договор с „Виртополис“.
— Не споменаваш за онази работа с призива, нали?
— Не, говоря само за мода и включвам клипове на Роджърс и Астер.
— Тогава я публикувай и си вземи кредитите за нея. Какво ще кажеш да те поканя на вечеря?
— Нещо ново ли?
— Току-що се връщам от пътуване и исках да ти покажа снимките си.
— Естествено. Може ли да вечеряме във Верите? Бях толкова заета, че пропуснах обеда. Мама е категорична, че докато раста, трябва да се храня солидно поне веднъж на ден.
— Италианската кухня устройва ли те? Копнея за патладжан с пармезан. „Амичи“ е горе-долу на еднакво разстояние от теб и от мен.
— Нека се срещнем след час.
— Чудесно. — Дръм се изправи и се поклони. — Благодаря ти за чая и сладкиша. С нетърпение очаквам да се видим.
После закрачи към вратата и изчезна. Линк остана малко по-дълго. Когато зърна отражението си в едно от огледалата със златни рамки, осъзна, че се е изчервила. Вбесена от способността на детектива да я кара да губи грижливо отработената си мъжественост, Алис се върна в репортерския си кабинет, довърши статията си и я прати. Преди да пристигне таксито имаше достатъчно време да си облече чист костюм и да си сложи вратовръзка и най-хубавата си каубойска шапка.
— Здрасти, хлапе — каза Дръм, когато Линк се приближи до масата. Държеше чаша скоч със сода и дъвчеше гризина. Лъскавият викториански джентълмен беше изчезнал заедно с костюма. — Взех антипасто — италиански студени меса, маринован артишок, маслини и сирене. Прозвуча ми толкова вкусно, че си позволих да поръчам достатъчно и за двама ни.
— Чудесно.
Линк се настани срещу него и си поръча чаша от силното червено вино на заведението. После разгледа менюто и си избра спагети с миди и омари в червен сос и зелена салата с олио и оцет.
— Вземи си гризина, хлапе.
Линк си взе и я потопи в зехтин и сол.
— Ще ми е много неприятно, когато престана да раста и се наложи да пазя диета.
— Вече трябва да си пораснала — отвърна Дръм. — Ако се съди по приликата ти с майка ти.
— Зная. Жалко. Може би трябва да се заема с някакъв ужасно изтощителен спорт.
— Два пъти седмично играя тенис във Верите — предложи детективът. — Ще ми е приятно да те науча.
— Може. Знаеш ли, никога не съм си мислила, че вършиш нещо друго, освен да следиш хората и да им четеш пощата. Разкажи ми за пътуването си.
— Бях в Калифорния.
Келнерът донесе антипастото, виното на Линк и още гризини. Докато той се суетеше около масата, Дръм пресуши чашата си с уиски и прочисти гърло със сивкаво-розова маслина.
— Приятно остър вкус — каза той и остави костилката в чинията си. — Да, бях в Калифорния и посетих земята, която нашите общи познати съвсем наскоро са купили. Там кипи оживено строителство — и като си помисля, видях доста от онези тениски, за които ми разказа.
— Интересно. Нещо голямо като в Сентръл Парк ли подготвят?
— Още по-голямо. Някои от зикуратите изглеждаха така, като че ли можеха да издържат доста голяма тежест. Предполагам, че онези отстрани ще служат и като площадки за кацане.