Джей осъзна, че почти не е подготвен за онова, което започва.
— Не, не съм. Ти имаш ли нещо?
— Само каквото Джей Ди включи в първоначалната ми схема. Да го пусна ли?
— Естествено.
И така, Пиринчения павиан набра скорост под джаз изпълнение на „Дикси“. То ставаше все по-диво, докато напускаха познатите на Джей сайтове и навлизаха в земи, в които законите на геометрията и физиката се бяха увили на спирала в самите себе си, за да се пречупят в странни форми и да разкрият принципите си само на притежаващите интелектуалните способности да ги проумеят.
Джей почти разбираше, онова, което виждаше, и това полуразбиране притискаше гънките на мозъка му, заплашвайки да ги изглади като релсите, излизащи от засмяната уста на Пиринчения павиан.
Докато блясъкът на Вирту помръкваше, той видя числата на базовите програми, Уърлд Уайд Уеб от древните дни. Мъж, в когото разпозна баща си, седеше на работна маса, отметнал глава, така че да може да спори с изправен на облак човек, облечен в дълги тъмносини одежди, избродирани с мистични символи. Докато Пиринчения павиан го носеше напред, Джей разбра, че това е Рийз Джордан.
Между облака и работната маса имаше трети човек, който се спускаше с парашут и се смееше, докато си играеше с копчетата на нещо, опасано на кръста му. Веселото му настроение силно контрастираше със сериозността на другите двама.
Но тези гледки изчезнаха, когато започна спускането на лъчистата мъглявина. Първо полетяха тъмни снежинки като пепел от комин. Забушува виелица, после ураган от прилепи, който разкриви пейзажа наоколо. Проги се пръскаха под тяхното мрачно настъпление и лъчистата мъглявина се спускаше и ги поглъщаше.
— Включи щитовете, Джей! — изпищя в ухото му Дуби.
Откъснал се от хипнотичната гледка на това светкавично разложение, той разбра, че маймуната му вика от доста време, наведе се напред и натисна ключа. Локомотивът се обгърна с лилаво сияние, което потече назад, за да обвие платформата на Мизар и Трантоу.
— Извинявай, Дуби.
Маймуната задъвка края на опашката, си. Лъчистата мъглявина бе станала толкова гъста, че през двойното изкривяване на пространството едва виждаха основната програма.
— Трябва ни светлина! — каза Джей.
Той натисна бутона с надпис „Фарове“ и мощен лилав лъч прониза мъглата пред тях. Пиринчения павиан се носеше във все по-безформената вихрушка. Пейзажът под сиянието на щитовете беше придобил замайващия бял цвят на шарено колело, въртящо се толкова бързо, че всички багри се сливат в едно.
Безумно възбуденият Мизар зави и Трантоу се присъедини към него с тръбене. Влакът започна да бълва мощни ругатни. Джей реши, че шумът ще им осигури нещо като стабилна опора, и наду свирката. „Дикси“ се бе заменила с „Мичигански блусове“. Увиснал на опашката си, Дуби се люлееше и дирижираше с четири лапи какофонията, която ги преведе през края на времето, за да навлязат в осеяните с останки простори на Дълбоките поля.
Едно-единствено нещо се извисяваше над начупените равнини: мрачен многовръх силует.
Постройте приказния дворец на лудия крал Лудвиг Баварски от кошмар и бежов мрамор, после го нарежете на парчета с бензинов трион и го сглобете, без да обръщате внимание на форма и ред. Това е нещо като рецепта за Двореца от кости, проектиран от Джон д’Арси Донърджак Старши.
Джей го одобри и откри известна утеха в това доказателство за бащината си гениалност.
— Джей Ди ме накара да разбия стените — изкрещя Пиринчения павиан. — Искаш ли пак да го направя?
— Не! — отвърна момчето. — Приближи се към двореца с колкото можеш по-висока скорост, отбий в последния момент и после завий, така че да се обвиеш около него. Достатъчно ли си дълъг?
— Мога да стана — каза влакът.
— Тогава го направи. Когато спреш, ще изстреляме залп от ексцентрични атрактори над двореца като приветствен салют. Ако Трантоу не е изял прекалено много, ще имаме предостатъчно.
Донтът надменно се оригна.
— Похапнах само няколко и открих, че са помогнали на раните ми окончателно да заздравеят.
Джей хвърли поглед назад. Кожата на Трантоу все още беше обгърната от странни струи енергия, но момчето трябваше да признае, че от предишната му слабост не е останала и следа. Нямаше желание да се замисля повече, защото Пиринчения павиан направи шеметен завой и започна да обгръща двореца на Смъртта.
— Уа-хуу! — извика Джей, като се наслаждаваше на скоростта и възбудата. — Да!