Все още увиснал на опашката си от тавана на локомотива, Дуби поклати глава, но явно беше заразен от радостното вълнение на приятеля си в този сблъсък с онова, което би трябвало да избягва всяко разумно същество.
— Може ли аз да изстрелям фойерверките, Джей?
— Разбира се. Само почакай докато Павиана спре. Искам да ги изстреляш над кулите — това е салют, не атака.
— Ясно!
Докато Пиринчения павиан спираше, захилен още повече от обикновено, Дуби изстреля салюта.
Навярно защото желанието на Джей беше точно такова, ексцентричните атрактори полетяха нагоре като сияещи бели жилки. Те се сляха, после избухнаха — първо златно, после зелено, после синьо, преливащо в сребристо — посипаха се сред мраморните кули и полепнаха по водостоците, барелефите на колоните и портиците.
Когато и последната искрица угасна, Смъртта излезе от главната порта на двореца си.
Конят й бе направен от неща, изровени от нейното царство, така че да впечатлява и ужасява, също както Мизар беше създаден, за да търси и унищожава. В него имаше нещо от дракон, нещо от жребец и нещо от орел. Цветовете му бяха лазур и абанос, откраднати от дневните и нощни небеса на изчезнали виртземи.
Когато конят се появи от сводестата порта и се изправи на задните си крака, Джей д’Арси Донърджак закопня да го притежава така, както никога не бе копнял за друга вещ.
Фекда се беше увила около главата на коня и когато Смъртта се приближи до локомотива на Пиринчения павиан, змията повдигна глава и изсъска:
— Значи най-после пристигна в Дълбоките поля, Джей Донърджак. Знай, че тук си добре дошъл.
— Благодаря ти, Фекда — отвърна той и се поклони на господарката на ентропията. — Благодаря и на вас.
Смъртта се усмихна и в мрака под качулката й проблесна белота.
— Идваш така, както на два пъти идва и баща ти. Какво искаш от мен?
— Нищо.
— Не можеш да ме накараш да повярвам, че си предприел това пътуване за удоволствие.
— Гледката беше чудо, каквото не бих могъл и да си представя, но не, госпожо, не съм предприел пътуването за удоволствие.
— И все пак не искаш нищо от мен. Заинтригуваш ме. Кажи ми защо си дошъл.
Джей поправи бащиното си раирано кепе на главата си. Сърцето му ускорено туптеше, той усещаше странна слабост. Устата му се напълни със слюнка, после бързо пресъхна. Той осъзна, че е ужасен, но положи всички усилия да скрие страха си.
— Научих за сделката, която сте сключили с баща ми. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че сте били онеправдана.
— Имаш право. — На последната дума гласът й изневери.
— И затова дойдох да… да ви попитам с каква цел сте ме поискали от баща ми.
— Каза, че не искаш нищо от мен, но сега настояваш за обяснение.
— Навярно трябваше да кажа, че не искам нищо материално. — Джей се пресегна към бравата. — Преди да се предам ще призная, че съм любопитен какви са намеренията ви за мен.
— Преди ли? — Белият проблясък под качулката можеше да е усмивка, но също така би могъл да е постоянен отвор на гол череп. — Значи си готов да се предадеш?
— При определени обстоятелства е по-достойно да се предадеш, отколкото да се оставиш да те пленят. Смятам, че този случай е точно такъв. Щом баща ми е оставил неизплатен дълг, аз ще се опитам да го изкупя. Признавам, че условията на сделката не ми допадат особено много, но мисля, че въпреки това трябва да бъдат изпълнени.
Смъртта се засмя, звук, който накара Трантоу да размаха уши и Мизар да завие в неволен протест.
— Думите ти са верни, Джей Донърджак, макар че гласът ти потреперва. Какво ще направиш, ако ти кажа, че ми трябваш като източник на резервни части за проект, по който работя?
Джей си спомни предположението на Рийз Джордан, но запази самообладание.
— Ще ви помоля за разрешение да се сбогувам с Дак, защото нямам други родители, и после ще ви се предам. Ако не ми позволите, ще помоля поне за разрешение да му пратя писмо.
— Ами ако ти кажа, че искам и предателя, който в този момент се люлее до теб в локомотива на Пиринчения павиан?
— Няма да съм в състояние да ви помогна, госпожо. Не мога да изложа на опасност живота на приятелите си.
— Благодаря, Джей — промълви Дуби.
— Даже ако настоявам ли?
— Не, госпожо. Смятам, че сте изиграли подъл номер на Дуби и останалите, когато сте ги пратили да ме шпионират.