— Може би просто съм искала да те закрилям.
— Мислил съм за това, но не е трябвало да ги оставяте в неведение относно намеренията си.
— А, пак се върнахме на моите намерения, нали? Много добре. Нямам желание да те разглобявам за резервни части. Тук в Дълбоките поля разполагам с достатъчно джунджурии. Всъщност резервните части са единственото, което притежавам. Искам те жив и функциониращ. Ако баща ти беше изпълнил своята част от сделката, щях да ти дам образование тук. Аз се поддадох на каприза му и затова сега навярно не си толкова добре подготвен за задачата, за която ми трябваш.
— Каква задача?
— Тук не е мястото да обсъждаме такива неща. Ела с мен, ако наистина искаш да се предадеш. Ще поговорим в двореца ми.
— Ами Дуби?
— Той се е съюзил с теб. Ти реши да ми служиш. Ето защо Дуби непряко отново е на служба при мен. Ще се задоволя с това. Същото се отнася за Мизар и другите, които си довел със себе си.
Джей отвори вратата на локомотива и изскочи навън. Тишината на Дълбоките поля се стовари отгоре му и приглуши дори шума от комина на Пиринчения павиан. Мизар и Трантоу слязоха при него.
— Да те чакам ли, Джей? — попита го влакът.
— Няма нужда — намеси се Смъртта. — Когато си тръгне оттук, няма да го направи по толкова показен начин.
— Тогава ще си вървя. Само ми остави съобщение на която и да е от гарите ми, Джей, и ще дойда колкото мога по-бързо.
Момчето потупа ухиленото лице.
— Благодаря ти. Няма да го забравя.
Пиринчения павиан нададе вой, който накара счупените проги да затанцуват смъртен танц, и потегли. За онези, които го наблюдаваха, влакът просто се отдалечи и започна да се смалява, докато се превърна в точица, която окото не можеше да различи.
— Ела — каза Смъртта и завъртя коня си.
Джей остави Трантоу да го качи на гърба си. Дуби се настани на рамото му, а Мизар закрачи отстрани. Какофонична вълна раздвижи мъртвия въздух. Не можеше да се каже дали звукът е подигравателен, или възторжен.
В сайт, моделиран като нощен клуб от началото на двайсет и първи век, двама мъже седяха на маса, носеща се на два метра във въздуха и наклонена под ъгъл от трийсет градуса. За да постигне същия ефект, оригиналното заведение би изисквало сложни конструкции от плексиглас и почти невидими кабели. Във Вирту, разбира се, нямаше нужда от такива неща.
— Днес започнаха да продават билетите в цяла Вирту — отбеляза Небебог.
В това си проявление той имаше дълга коса с бледосиния оттенък на студен ден. Веждите му бяха извити нагоре купести облаци и лицето му изглеждаше строго, но великодушно. Вътрешно божеството си мислеше, че виртуалният му вид е пример за неговия колега, който бе ужасно немарлив, както винаги.
— И продажбите вървят добре — отвърна Йерофантът на Църквата на Елиш.
Днес на тениската му (с петна от пот под мишниците) имаше надпис „Мардук е пикльо“, а картинката изобразяваше великия и ужасен победител на Тиамат, уриниращ върху множество вдигнати нагоре лица. Беше му малко тясна и се надигаше над торбестите му шорти, като разкриваше косматото му бирено шкембе. Йерофантът знаеше, че небрежното му облекло вбесява Небебог, и полагаше всички усилия да продължава да го дразни.
— Би трябвало да сме в състояние да генерираме достатъчно мана, за да поддържаме прехвърлянето — каза Небебог.
— Точно това е идеята, приятел. Как са войските ти?
— Бойният дух е висок. Съюзих се с мнозина от genius loci — някои дори ми помагат в обучението и координирането. Други само ми осигуряват сигурни сайтове, в които да крия степента на могъществото си.
— Наистина ли очакваш съпротива, когато започне купонът?
— Моребог няма да го одобри, защото успехът на това предприятие може завинаги да ме утвърди като най-висш от Върховната троица. Трудно може да се предвиди как ще реагира Земея.
— Струва ми се, спомена, че ти е помагала.
— Така е. И тъкмо това ме безпокои.
Йерофантът махна с ръка и в дланта му се появи бутилка бира. Той отвори капачката с монтираната от вътрешната страна на масата отварачка.
— Искаш ли една? — попита небрежно облеченият мъж, след като отпи и одобрително се оригна. — Чудесна е.
— Не, благодаря — сковано отвърна Небебог.
— Добра е, както и всичко останало във Верите — или поне така ме уверяват.
— Ти изглеждаш доволен въпреки ограниченията на Вирту — рече Небебог. Опитваше се да говори любезно, защото знаеше, че все още се нуждае от помощта на съюзника си. — Защо се обърна към мен с идеята за Църквата на Елиш, щом не вярваш в необходимостта от утвърждаване на божествеността на подобаващото й място във Верите?