— Едва ли ще ни открие.
— И това само по себе си ще я накара да се усъмни. В образа си на Линк Алис е невероятно сериозна репортерка. След като се съюзи със своя приятел Дезмънд Дръм, не съм сигурна, че нещо може дълго време да остане в тайна от нея.
— Защо не я поканиш при нас за рождения ти ден?
— Амбри?!
— Отдавна копнея да се запозная с дъщеря си. Досега не ми се струваше разумно, като имах предвид особения характер на зачеването й. Но щом наистина е толкова добра репортерка, колкото казваш…
— Добра е.
— Тогава най-вероятно сама ще научи нещо за мен. Спомни си, че твоята приятелка Гуен ме е виждала и че ти доста често предприемаш самостоятелни виртпътешествия. Ако Алис започне да проверява извиненията ти, скоро ще открие истината.
— Вярно е.
— Какво ще кажеш, Лидия? Ще си организираме ли семеен празник?
— Какво ще й обясним за теб?
— В никакъв случай новата теология, моля те. Самият аз все още се мъча да свикна с тези идеи. Нека просто й кажем, че съм Улфър Мартин д’Амбри, жител на Вирту и твой отдавнашен любовник. Тя бързо ще се досети за останалото.
Лидия се замисли и лицето й грейна.
— Харесва ми!
— Ако пак имам проблеми с паметта…
— Както сам каза, това не е много вероятно. Във всеки случай, Амбри, колкото повече мисля за това, толкова повече ми се струва, че Алис трябва да се запознае с теб. — Лидия внезапно стана сериозна. — Тогава, ако се случи най-лошото…
— Да. Съгласен съм. Можем да поговорим с genius loci и да уредим пристигането на Алис.
Тя го дръпна и го изправи на крака.
— Нямам търпение!
Амбри се засмя и я хвана за ръка. Двамата отидоха да потърсят genius loci, която живееше зад Северния вятър, и да я помолят за разрешение да организират празненство за рождения ден. Genius loci с радост прие идеята и обеща да помогне на Лидия да духне всички свещички на тортата си.
На Маркон й Вирджиния не им трябва много време, за да разберат, че малкото вързопче на Земея не е точно такова, каквото им беше казала. Няколко дни след като богинята повери детето си на техните грижи, Маркон започна да се чувства безжизнен. Отначало го отдаде на напрежението от възстановяването на всички същества, повредени при нападението на бандата на Сейджак, но скоро бе принуден да признае, че има още нещо.
Вирджиния незабавно заподозря, че за това е виновна Земея, и започна да гледа с ненавист напомнящото на саркофаг силово поле, в което лежеше бебето на богинята. Червеникавата светлина, която сияеше над него — изсветляваща от цвят на засъхнала кръв до розово и после отново потъмняваща, — като че ли не забелязваше погледа й.
— Къде те боли? — попита Маркон тя. Мъчеше се да говори нехайно, но не можеше да скрие тревогата си. — Искам да кажа, има ли някакво място или време, където най-силно чувстваш безжизнеността?
Маркон се опита да стартира диагностична програма, рутинна задача, но сега почти невъзможни заради факта, че му беше все по-трудно да намира енергия за каквото и да било, освен за да поддържа нормалните си системи.
— Не мога да кажа — накрая отвърна той, — но ми се струва, че е затруднено по-скоро стартирането на нови програми, отколкото поддържането на стандартните.
— Можеш ли да установиш източника на изтичането?
— Боя се, че нямам достатъчно енергия.
Вирджиния гризеше ноктите си, докато Маркон изпадаше в нещо като коматозно състояние, което ставаше все по-обичайно. Работата й в Научния отдел на Вирту не я бе подготвила за такова нещо. Всъщност мнозина от висшите ръководители на НОВ продължаваха да не приемат идеята, че genius loci е нещо повече от специализиран локален прог.
Животът й на инвалид обаче й беше осигурил достатъчно, опит с лекарите и техните диагностични методи. Тя взе раницата е изследователските си уреди и започна систематично да претърсва сайта. Задачата не можеше да се изпълнилите бързо, нито лесно — всъщност тя би била невъзможна за всеки друг, — но Маркон бе препрограмирал стандартните си защитни системи, така че когато Вирджиния се приближаваше до тях, страшнокотките замъркваха, вместо да й се нахвърлят, и трънливите лиани се разтваряха, за да й направят път.
Когато свърши и реши, че има достатъчно данни, за да потвърди първоначалното си предположение, тя се върна в централната горичка, нежно погали Маркон и той се събуди.
— Маркон, как можем да се свържем със Земея?
— Обикновено към Върховните на Меру се обръщат с молитва. — Гласът на genius loci звучеше неясно.