— Както казахте, той заявил, че ще извърши невероятен фокус и скочил от самолет във Верите, целият увит във въжета и вериги, сякаш щял да извърши номер с измъкване. Доколкото е известно на всички, изобщо не стигнал до земята. Просто изчезнал. Търсили тялото му, били обявени награди, но Уорън Банса се бил изпарил. Хората продължават да спорят дали изчезването му е, било неговият велик фокус, или е бил замислил нещо друго. Доколкото успях да науча, никой не знае.
Джей повдигна бокала с палмово вино и отпи малко, за да покаже, че е свършил. Вътрешно се чувстваше доволен от себе си. Смъртта обаче не го похвали. Всъщност тъкмо обратното.
— Ако баща ти ме беше оставил да ти дам образование тук, както възнамерявах, сега отговорът на загадката на Уорън Банса щеше да ти е известен. Това е много важно за задачата, за която ми трябваш. Няма значение. Знаеш ли нещо за Великия потоп и боговете на Меру?
— Алиот от време на време ми е разказвал по нещо. Иначе не, госпожо, не зная.
— Поне си искрен. Добре. Аз ще продължа. Кажи на устройството, което носиш, да записва, за да не се налага да повтарям.
При това споменаване за скрития му иион Джей повдигна вежди — до този момент не беше съзнавал, че Смъртта може да знае каквото и да било за неговите способности. В момента, в който си помисли за това, той мислено се изруга. Мизар бе с него в деня на „събуждането“ на гривната. Дуби също я беше виждал да действа. Единият или другият лесно биха могли да докладват на господарката си.
— Записвай, гривна — каза той и на китката му проблесна оранжева светлина.
Никой не можеше да каже дали Смъртта се усмихна на този отказ на ииона да потвърди присъствието на Джон д’Арси Донърджак в каквато и да било форма.
— Уорън Банса наистина планираше нещо по-сложно от пълното си изчезване от лицето на Верите. По този пищен начин искаше да демонстрира откритие, на което повечето хора дори днес биха се присмели като невъзможно. Готвеше се да се прехвърли от Верите във Вирту без помощта на неудобните кушетки — при това с тялото си.
Джей ахна. Изпитваше смесица от изненада и нелепа завист. Толкова дълго беше смятал способностите си за уникални, че опитът на друг човек да постигне същото, при това много преди него, за миг го накара да се почувства унижен.
— И успя ли? — попита той.
— И да, и не — загадъчно отвърна Смъртта. — Устройството му сработи и го прехвърли през интерфейса, но самото прехвърляне го уби. Докато умираше във Вирту — всъщност като създание на Вирту, — произтекоха няколко странични ефекта. Единият от тях — за който ти несъмнено вече си се досетил — е преминаването му в моя власт. Това е вярно, но само в известна степен. Онова, което Уорън Банса не разбираше — и което дори днес приемат само малцина, — е, че космологията на Вирту е много по-сложна, отколкото предполагат всички, освен може би върховните богове на Меру и самата аз. — Последните думи бяха придружени от сух смях. — Най-старите genius loci арогантно говорят за Вирту като за Първата вселена. Някои дори разглеждат Верите само като периферия на Вирту. Църквата на Елиш проповядва нещо подобно. Уорън Банса обаче не знаеше и навярно никога няма да научи, че ролята му във Вирту при проучването на Хаоса на Сътворението го е превърнала в създание от нашата митология.
— Искаш да кажеш, че е бог?
— Бог ли? Не, не точно. По-скоро една от онези не съвсем смъртни и не съвсем божествени фигури, които присъстват в индианските митологии.
— Дух ли? — попита Трантоу.
— Нещо такова, но също и божествен герой. Достатъчно е да кажем, че когато Уорън Банса умря при прехвърлянето, митологията около неговата личност запази нещо от същността му. Той умря, но възприе божествена форма и се превърна в Гайдаря, Учителя, Онзи, който очаква. А сега ще го оставим, защото по-нататък той не е от значение за мен.
Джей преглътна въпросите си, защото не се съмняваше, че отговорите ще включват още сухи забележки за липсата му на добро образование и възпитание.
— Интересуват ме събитията, които се случиха малко преди твоето зачеване, Джей. Грижех се за царството си, когато Алиот ми донесе вестта, че в Дълбоките поля са се появили двама натрапници. Трябва да подчертая, че преди Джон д’Арси Донърджак да включи Дълбоките поля в постоянните туристически маршрути, тук не идваше никой, освен по обичайния начин.
Смъртта замълча за миг. Дуби се наведе и прошепна:
— Това е шега, Джей.
Момчето се усмихна и се опита да се засмее. Смъртта направи същото — хриплив звук, донякъде напомнящ на неравно мучене.