— Баща ти също не можеше да повярва, че съм способна да се шегувам — каза тя. — Странно.
— Всъщност не — отвърна Джей. — За нас смъртта не е причина за смях, тъй като ни отнема хората и нещата, които обичаме. Трудно е да си представиш Смъртта да се смее по друг начин освен злобно.
— Това е естествено и дори е меко казано. Много добре, Джей. Ще се опитам да не се шегувам и ще продължа с историята си. И така, Алиот ме отведе на север, където видяхме две човешки фигури — мъжка и женска — да ровят из купищата разпадаща се материя. Бяха събрали нещо в чувал. Преди да успея да стигна до тях, те избягаха с онова, което бяха откраднали.
— Кои са били те? — попита Джей.
— Имам известни подозрения и част от задачата, която възнамерявам да ти възложа, е да ги потвърдиш. Навремето създадох Мизар и го пратих по следите на крадците.
Хрътката повдигна глава и слабо зави.
— Не си… спомням.
— Не, Мизар, разбира се, че не — отвърна Смъртта, наведе се от плетения си трон и погали кучето по кръпката от оранжев килим между ушите му. — Предполагам, че си постигнал в търсенето си далеч по-голям успех, отколкото съм се надявала, че си настигнал крадците и като си видял, че не можеш да ги заловиш, си започнал да виеш, както те научих, преди да те нападнат. Проследих зова ти до подножието на Меру, първичната планина, на която живеят боговете. Не успях да те открия — само парче кабел, което преди бе една от опашките ти, доказваше, че си бил там. После дълго те търсих, мое куче, и когато най-после те намерих, ти не помнеше нищо за онези събития. Поправих те, доколкото можах, и те пратих да водиш и закриляш Джей. Но аз се отклоних от разказа си.
Джей се прокашля.
— Всичко е наред, госпожо. Винаги съм се чудил какво се е случило с Мизар и откъде идва.
— Но историята на Мизар е съвсем малка част от онова, което трябва да ти разкажа, за да изпълниш задачата си.
— Да, госпожо.
— Върнах се в Дълбоките поля и проучих района, в който бях видяла натрапниците. Имах известна представа какво се намира там, още когато се приближавах към тях. После потвърдих предположенията си — и страховете си. Изненадан ли си, че мога да изпитвам страх, Джей Донърджак? Уверявам те, всички разумни създания се страхуват, когато се сблъскат с нещо, предвещаващо края на съществуванието им. Когато проучих ограбения от натрапниците район от Дълбоките поля, открих, че липсва само едно, но и то обещаваше достатъчно неприятности.
Смъртта замълча за миг и Джей зърна костите на пръстите й в ръкава на черната й роба да се вкопчват в страничната облегалка на трона. Кокалчетата не можеха да побледнеят, но момчето остана с впечатление за огромна сила, впечатление, потвърдило се, когато плетената облегалка се огъна под натиска на тънките пръсти.
— Уорън Банса дойде да почива тук, Джей, Уорън Банса и неговото чудно устройство. Знаех къде е тялото му и според обичая си го оставих в мир, докато настъпи времето да имам нужда от него. Оттогава се научих да внимавам и в този дворец има предостатъчно сейфове… но аз отново се отклонявам. Когато прерових онези купчини, открих останки от дрехи, разчленен скелет и череп, всичко това на Банса. Но нямаше нито следа от устройството му. Бяха откраднати дори частите, имплантирани в живата му плът или монтирани в костите му. Тогава зачаках изгодна възможност — какво друго бих могла да сторя? Планината Меру е място, забранено за мен, защото докато са там, онези по склоновете й са неподвластни на смъртта. Дълбоките поля обаче също са забранени за тях, нещо като равновесие на правата.
Джей кимна.
— Разбирам, но това място не е забранено за мен, нали?
— Не. Ти си роден от Вирту и Верите и притежаваш способности, които липсват на клетия Мизар. Не вярвам, че който и да е от Верите е в състояние да стигне до онези високи земи, но те не са забранени за създание на Вирту (освен ако, както е в моя случай, няма ограничения, заложени в основната програма). И все пак не вярвам, че създание от Вирту може безнаказано да иде там. Независимо дали са съзнателно почитани, онези на Меру са боговете на Вирту.
— Значи искате да ида там.
— Да. Задачата ти включва три части. Първо, да откриеш и ако е възможно, да ми върнеш частите от устройството на Уорън Банса. Второ, да ми донесеш информация за войските, които се събират на Меру и в нейните околности.
— Войски ли?
— Точно така. Трето, да откриеш доказателства кой е откраднал устройството на Уорън Банса от моето царство. Колкото по-убедителни са доказателствата, толкова по-добре.