— Какво искате да кажете с това „убедителни“? Нещо като саморъчно подписани признания ли?
— Съмнявам се, че е възможно. Но ще е достатъчен и запис, свидетел…
Дуби се разсмя.
— Това е играта, играта, за която толкова отдавна спомена, нали?
Смъртта кимна.
— Игра, която прие повече обрати, отколкото съм си представяла, Дуби. Върховните богове на Меру се готвят да изкривят тъканта на действителността и да превърнат. Верите в свое опитно поле. И онова, което откраднаха от мен, е в състояние да го направи възможно.
— И защо ви безпокои това? — попита Джей. — Ако територията на Вирту се разшири, вашето царство също ще стане по-голямо, нали така?
— Не е толкова просто, дете — отвърна Смъртта. — Ако оцелееш след изпълнението на задачата, която ти поставих, ще обсъдим метафизическите проблеми.
— Обещавате ли?
— Смееш да искаш обещание от мен?
— Искам да зная. Чувствам се като пионка на огромна шахматна дъска — Джей умолително протегна ръце. — Поне ми загатнете, че съм кон.
— Позицията ти ми харесва. Много добре, Джей Донърджак. Когато се върнеш от пътуването си, ще продължа образованието ти.
— Може ли да ви задам още един въпрос?
— Запазвам си правото да не ти отговоря.
— Винаги правите така. Ще ми кажете ли защо искате да знаете кой е проникнал тук? Щом онези на Меру са неподвластни за вас, каква полза ще имате, ако научите?
— Но те не са неподвластни, Джей Донърджак. Когато напускат закрилата на Меру, по-нисшите се страхуват от мен като всеки смъртен. Само тримата върховни са напълно недосегаеми за мен и ако един от тях е сред натрапниците, е, тогава този един (или двама) вече е в моята власт. Сянката на Дълбоките поля го е докоснала и аз мога да му въздействам.
Джей потръпна. Накъсаният глас на Смъртта прозвуча почти задавено, когато довърши отговора си.
— Виждаш ли, Джей Донърджак, безспорен факт е, че винаги съм на подходящото място в подходящото време. Искам да го докажа… дори това да означава смъртта на върховните богове.
10.
Едно време територията на Калифорния представлявала част от Лос Анджелис. После щатите на север и изток от напояваната пустиня сложили край на експлоатирането на земята, която смятали за своя по право. Под формата на каталози, пътуване до работа и обществени прояви виртуалната реалност ограничила необходимостта хората Да живеят близо до големите градове — а виртприключенията нанесли съкрушителен удар на киноиндустрията.
Може би някой ден за вода ще се използват парчета лед от астероидите или ще се приложи нова техника за прехвърляне на вторичните продукти от влажността на изток към сухия запад. Навярно ще дойде време хората да разберат удоволствието от това да гледат драматични постановки или да посещават развлекателни паркове, в които рискът е реален (макар и минимален), а не виртуален. Засега обаче Лос Анджелис си оставаше много по-малък град, отколкото някога.
Но инфраструктурата от пътища, обществени услуги и комуникационни мрежи продължаваше да съществува. Имаше предостатъчно вторични материали, които можеха да се използват за строеж, и все още стоеше огромно пано от реклама на холивудска премиера. И така, Църквата на Елиш дойде в Калифорния, за да издигне сцената за втория си Празник.
След края на работния ден Рандал Келси се прибра вкъщи и откри на вирттерминала си съобщение от Бен Куинан. Не му отговори веднага. Първо взе душ, нахрани се и прегледа някакво списание. Не че избягваше Куинан, просто неговият виртколега понякога беше досаден събеседник.
Въпреки явното си желание да споделят свободата на двете вселени, която притежаваха жителите на Верите, малцина от обитателите на Вирту бяха в състояние да проумеят ограниченията на физическото тяло. Най-близкият аналог бяха случаите, в които те надхвърляха рамките на личното си програмиране. И ако това програмиране бе съвършено — както трябваше да е при Куинан, — те не изпитваха никакъв еквивалент на умора.
Накрая Келси се приготви за връзка на второ равнище и сигнализира на Куинан, че могат да се свържат. Куинан се появи незабавно и Келси предположи, че може би е трябвало да му отговори веднага. Неуверен дали да е доволен, или подозрителен, той му кимна.
— Здрасти, Бен. Как върви работата?