Куинан сви рамене.
— Билетите се разпродават. Иначе е трудно да се каже. Много зависи от това дали боговете ще ни съдействат, а знаеш колко високомерно се държат понякога. Повече, ме интересува как е при теб.
— Вече разчистихме мястото и строежът на зикуратите бързо напредва. Пътищата са почти готови и Ауд прави истински чудеса, за да се подготви за контролиране на тълпите.
— Все още се удивлявам, че нещо може да се строи с физически труд, а не с разработване на програма — отбеляза Келси. В сивите му очи проблесна почти религиозна страст. — Трябва да е прекрасно!
— Ако ти харесва да имаш пясък в очите, косата и устата си… ако ти допада главата ти да се пръска от грохота на строителните машини — засмя се Келси, — ако предпочиташ да се съобразяваш с физическите закони, вместо да убедиш местния иион да ги промени в съответствие с проекта ти… Не, предпочитам да отговарям за виртуален строителен проект. Слава на боговете, че съм само заместник.
— Навярно имаш право… — Куинан не изглеждаше много убеден. — Можеш ли да дойдеш на трето равнище? Искам да поговорим за нещо… лично.
Келси се намръщи. Отначало реши да откаже, като се оправдае, че рано сутринта трябва да е на строителния обект или пък че е уморен. Но после си спомни, че Куинан все още има по-висш пост в Църквата и каза:
— Ще трябва да проверя дали някоя от кабините е свободна.
— Ще се погрижа за това — обеща Куинан. — Ела вкъщи. Нали имаш координатите?
— Да.
— Чудесно! И ти благодаря.
Докато изключваше връзката си, Келси си тананикаше. Облече си лека памучна роба и пантофи, среса се и слезе до залата за виртпрехвърляне, инсталирана в мазето на общежитието. Както му беше обещал Бен, една от кушетките бе свободна. Когато я докосна с ръка, откри, че е леко топла. Сигурно някой току-що бе прогонен от нея.
Той се съблече и свърза кабелите, като си помагаше с виртуалната си телекинеза. После даде команда. Надигна се сива мъгла. Появи се иионът на мрежата, Келси му съобщи координатите на Келси, седна в едно тъмнолилаво такси и се отпусна назад, за да се наслади на пътуването до сайта, в който живееха мнозина от виртчленовете на Църквата.
Макар че на теория пространството във Вирту бе безгранично, в действителност средно сложните проги или ииони не можеха да поддържат собствените си сайтове и да им остане памет за други програми. Ето защо те „наемаха“ пространство от genius loci и го преобразуваха така, че да отговаря на личните им вкусове. Някои от тези сайтове поддържаха определена тема. Други, като таксито, с което пътуваше Келси, бяха многосъставни.
Декорите на жилището на Бен Куинан постоянно се променяха и обикновено отразяваха последното му увлечение. Днес то приличаше на индианска колиба — кръгла постройка със стени от трупи, измазани с кал, и слабо заоблен кирпичен таван. Постройката странно контрастираше със сериозния червеникав пясъчник от едната страна и миниатюрния мавритански дворец от другата не само заради примитивните строителни материали, но и защото входът й беше успореден на улицата.
Когато влезе в колибата, Келси разбра причината за това. Облечен в оръфани дънки и каубойска риза със сребърни копчета, с неизменно сивата си коса, вързана с широка лента, Куинан отметна одеялото, което покриваше вратата, и разкри приблизително кръгла стая с огнище по средата. Украсата бе проста — по стените висяха практични предмети, а подът беше покрит с черги със сложни мотиви.
— Благодаря, че намина, Рандал.
— Удоволствието е мое. Интересно място.
— Индианска колиба. Много се забавлявах, докато я строях. Предполагам, по този начин компенсирам невъзможността да съм в Калифорния.
— Отлична работа — увери го Келси.
— Мини вляво от огъня — каза Куинан и леко го побутна с ръка. — По традиция колибата се строи с врата на изток. Южната страна на огнището е запазена за мъжете, северната — за жените.
— Ами западната? — забелязал, че колегата му го насочва натам, попита Келси.
— Тя е за почетните гости — с широка усмивка отвърна Куинан. — Седни на чергата — мисля, че ще ти е удобно. Нещо за пиене?
— Няма да е нещо странно, като козе мляко например, нали?
— Не, освен ако не искаш. Барът ми е отлично зареден.
— Тогава кафе. Днес се поуморих.
— Така да е. Имам и бисквити със семена от борови шишарки.
— Чудесно.
Когато се настаниха с кафето и бисквитите, Куинан запази мълчание толкова дълго, че Келси се зачуди дали не е насочил част от вниманието си другаде. В Началото на съвместната им работа не знаеше дали колегата му е сложен прог, или истински иион. През годините се бе убедил в последното. Но тъй като Куинан никога не говореше по този въпрос, Келси смяташе, че ще е грубо да го попита.