Выбрать главу

— Но животът на отделния човек…

— Или на град, държава, или дори…

— Не струва абсолютно нищо за тях.

— Точно така.

— И ние си скъсваме задниците от работа, за да им осигурим свободен достъп до Верите.

— Боя се, че си прав.

— Иисусе Христе!

— Иисус е бил много по-милостив бог от онези, на които Църквата на Елиш иска да даде достъп до Верите.

— Бел Мардук, ревнивата Ищар, бесният Енлил…

— Изглеждаш изненадан, Рандал, дори ужасен. Защо? Да не съм ти казал нещо по-различно от онова, от което вече си се страхувал?

— Аз изобщо не съм се страхувал, Бен. Първо, защото ти ме успокои. После, след историята в Сентръл Парк Йерофантът беше съвсем спокоен и уверен, че можем да превърнем очевидната катастрофа в огромен успех.

— Йерофантът. Да, Йерофантът. Я ми кажи, Рандал, някога замислял ли си се защо Йерофантът е започнал да разпространява учението на Църквата на Елиш?

— Защото се е стремил да накара Верите да се отнася с по-голямо уважение към Вирту и нейния потенциал. Искам да кажа, наистина е глупаво, че най-великолепното произведение на човешката раса се използва едва ли не само като удобно място за работа и забавление. Църквата на Елиш проповядва почит към огромния потенциал и мощ на Вирту.

— Иска ми се да можех да повярвам в това, приятелю. Някога можех.

— Искаш да кажеш, че според теб Йерофантът има други мотиви, така ли?

— Определено. Нещо повече, убеден съм, че ти споделяш моите подозрения. И двамата сме били, така да се каже, на първия етаж на проекта за прехвърлянето.

— Така е. Спомням си, когато направихме първите подобрения на кушетките.

— И по-късно, когато търсехме доброволци за излъчвателите.

— Никога няма да го забравя. Иманюъл Дейвис — Артър Идън — беше привлечен като доброволец тъкмо тогава.

— А сега стигнахме до прехвърлянето на боговете.

— Не разбирам какво толкова те измъчва, Бен. Доколкото си спомням, ти копнееше за способността да се прехвърляш във Верите, както аз във Вирту. Щом боговете постигнат това, иионите скоро ще ги последват, нали?

На лицето на Бен Куинан плъзна лека усмивка.

— Имаш право. Не ми харесва обаче идеята да се прехвърлям във Верите, когато там ще господстват боговете и демоните на Вирту. Оценявам удобството и мощта на genius loci, но искам да живея в свят без дейни божества.

Келси свали кафеника от огъня, напълни си чашата и си взе бисквита от чинията.

— Но какво можем да направим, Бен? Даже да саботираме празника, ще организират друг.

— Това ми е ясно.

— А и нямам намерение да изложа нашата теория на медиите. Виж какво се случи с Идън. Неговите разкрития бяха много по-скромни, но той е принуден да се крие от отмъщението на Църквата. И навярно ще го прави до самия си край.

— Вярно е.

— Обзалагам се, че си намислил нещо.

— Да, но няма да ти хареса.

— Да опитаме. Не ми харесва и всичко останало.

Седналият по турски Куинан се изправи и закрачи в тясното пространство между вратата и южната страна на огнището.

— Вече ти казах, че твоята информация за боговете на Вирту е точна. Ние наричаме нашите божества „Боговете на Меру“ (тъй като обитават тази планина). Трите най-висши наричаме „Върховните“.

— Много стройна система.

— А ти какво очакваш от компютърни програми? Имам сведения, че един от Върховните богове се е съюзил с Йерофанта. Той е насърчил по-нисшите божества да участват и е много вероятно да е източник на „вдъхновението“, поставило началото на проекта за прехвърлянето.

— Дотук добре. Радикалните нови течения не се появяват от нищото и боговете на Меру трябва да са невъобразими, за да се смятат за божествени сред компютърно генерираните интелекти.

— Невъобразими ли? Може би. Несъмнено са невероятно могъщи и почти всезнаещи. Божествеността обаче не ги прави неподвластни на съперничества помежду им и Върховните трима нямат много приятели. Въпросът е, че ние се съюзяваме с един от съперниците на съюзника на Йерофанта.

— Почакай малко, Бен. Всички тези приказки за „съюзника на Йерофанта“ и за „съперника на съюзника“ окончателно ме объркаха. Нямате ли имена за тези образи?

Куинан се замисли.

— Наричаме Върховните Моребог, Небебог и Земея. Съюзникът на Йерофанта е Небебог.

— Пак тази ваша стройна система.