— О!
— Да, но секна само след миг.
— Така е. Беше прекалено кратък, за да реагирам както трябва. Надявах се, че от своето място в разположението на нещата си успял да получиш по-добра представа за посоката му.
— Не съм сигурен — отвърна Алиот. — Но като че ли идваше от по-централно място.
— Хайде тогава да проверим — каза Смъртта и повдигна другата си ръка.
Пейзажите запрепускаха покрай тях толкова бързо, че Алиот не можеше да ги вижда ясно. И ритъмът още повече се ускори, докато движението не се превърна само в редуване на светлина и сянка, после на черно и бяло и накрая в пулсиращо сиво. Алиот обаче знаеше, че господарката му вижда всичко.
После поеха по спирала и последователността, през която току-що бяха преминали, се обърна наопаки. Когато спряха, Смъртта стоеше в подножието на гигантска планина, чийто връх се губеше сред облаците.
Тя се наведе, за да разгледа малък кратер. Алиот запърха над него, после влетя вътре.
— За стената е закрепено парче червеникав кабел, господарке.
Смъртта безшумно се спусна в отвора, свали кабела от стената, повдигна го и го разгледа.
— Една от опашките на Мизар. Чудя се коя негова страна представлява.
После се издигна от кратера и тръгна по дирята от стъпки, които просветваха при приближаването им и след двайсетина крачки изчезваха.
— Изглежда, се е прехвърлил в друго пространство. — Смъртта се наведе и протегна ръка над последните следи. После започна да описва с нея малък кръг. Докато го правеше, ръката й изчезваше и отново се появяваше. — Продължава през много пространства — рече тя, — избледнява, избледнява… И се губи.
Смъртта се изправи и погледна нагоре. Сетне назад.
— Какво му се е случило? — попита Алиот.
— В момента празните размишления са безсмислени.
Тя отметна глава и зави. Небето помръкна и птиците от случайно прелитащо ято паднаха мъртви в краката й. Земята затрепери — там и във всички пространства на Вирту.
Докато воят продължаваше, над Меру танцуваха назъбени мълнии и земята се пропукваше в основата си. Цялата планина недоловимо се олюляваше и реките потекоха на обратно.
Смъртта млъкна и зачака. Чака много, много дълго време. Но отговор нямаше.
От върха на хълма Донърджак можеше да види морето в няколко посоки, както и напредващата в подножието работа. Вече бяха положени основите и той ги сравни с изображението на малкия екран, който държеше в ръка. После се обърна към жената до себе си.
— Засега е точно както го исках — каза Донърджак. — И изглежда, се движи по график. Какво ще кажеш?
— Радвам се, че съм тук — отвърна тя. — Толкова е странно, толкова различно… Да, това трябва да е чудесно.
— Страхувах се, че усамотението…
— Не, няма нищо — прекъсна го жената. — Искам го. И то за дълго, след… след онова другото.
Той кимна.
— Периодично ще идваме на проверка, докато не се превърне в наш дом. И когато ни втръсне, винаги можем да се поразходим до твоя свят.
— Въпреки че това вече не е точно мой свят.
— И Двата свята завинаги ще са твои, Ейра.
— Да, и това е чудесно. Искам да науча толкова много неща за това място — всъщност и за двете места. Искам и да ти помагам в работата. Имам уникална гледна точка.
— Да — съгласи се той и пое малката й длан в силната си ръка. — Сигурно можеш.
През следващите месеци редовно посещаваха островчето и следяха израстването на черния замък. Изглеждаше невъзможно да научат точно как е изглеждал в предишните си превъплъщения, затова Донърджак даде воля на проектите си и включи различни особености от подобни съществуващи сгради. Той стана висок, мрачен й доста страшен на мрачния фон, макар че водопроводната и отоплителната му системи отговаряха повече на съвременните, отколкото на средновековните стандарти и разполагаше с фиброоптични кабели и скрити микровълнови антени.
И те се разхождаха в него, докато растеше — той, почуквайки сглобките с бастуна си, тя, прокарвайки пръсти по повърхностите — усмихваха се и си кимаха. Ако не валеше, оставаха известно време на върха На хълма и гледаха надолу към него. Наблюдаваха пристигащите й отлитащи машини, които караха материали и работна ръка, после отиваха в някой от младоженческите си апартаменти в друга страна, за да убият времето.
А при хубаво време самият Донърджак също работеше там. До кабинета си строеше Голямата сцена — в реален размер и с най-модерна технология. И камери за прехвърляне, даващи възможност за пълно посещение във Вирту. На кабинета си отделяше също толкова внимание.