— Сигурно си играе игрички с елишитите.
— Не ги познавам.
— Нова религия.
— Религиите идват и си отиват. След време всички заприличват една на друга. Какво забавно би могла да намери точно в тази Земея?
— Тя все още се развива и притежава някои необикновени особености. Например, че е основана тук във Вирту и изглежда, се разпространява през границата в първия свят.
Моребог сви рамене.
— Вирту винаги е съществувала в една или друга форма. Технологиите на Верите осигуриха само местното й обитаване и наименованието й. Възможно е всички религии да са възникнали във Вирту. Защото какво друго е тя освен колективният дух на расата?
— Така или иначе, появила се е нова религия. Може би няма да е зле и ти да се намесиш.
— Навярно. Ами ти?
— Само като наблюдател — до този момент съвсем далечен.
— Що за религия е това?
— Използвали са старите шумерски истории. „Завръщане към началата на ново равнище“ — както се саморекламираха. Само че никой от основателите не беше сигурен какво означава това. Имат стандартните персонификации и обичайната театралност.
— Кой е поставил началото й?
— Не му знам името. Отначало не я следях. Но според слуховете бил някакъв изкуственяк.
— Известно ли ти е дали някой от колегите ми има пръст в тази работа?
Скорост поклати глава.
— Хмм — замислено рече Моребог. — Религия, основана от изкуствен интелект… — Той пристъпи напред и погледна надолу. — Ами по-малките ни братя? Замесени ли са?
— Някои да, струва ми се.
— Някое по-дребно божество би могло да направи точно такова нещо, за да подсили маната си.
Скорост се изчерви.
— Прав си. Наистина има опасност да се превърне в сериозен проблем.
— Не ми се занимава с това. Не и преди да съм научил много повече по въпроса. Може би ще успея да те убедя да проявиш повече интерес и да ме информираш, а?
— Предполагам. Но как според теб трябва да подходя? Не мога просто да попълня молба за постъпване на работа, нали разбираш.
— Вярно е. Поговори с по-дребните на по-ниските склонове, които са се замесили в тази история. Покажи им интереса си и им демонстрирай могъществото си.
— Какво могъщество? Аз определено съм от по-нисш небесен произход, момче за всичко на вас, Върховните, а не истински обитател на Меру. Може даже да не успея да стъпя на това равнище. Аурата ми не е достатъчна, за да ги накарам да ми се подчиняват или съдействат.
— Това лесно може да се промени — усмихна се Моребог. — И без това е време да получиш повишение. Ела тук.
Скорост се вгледа в тъмнобрадото му лице и в сините му очи, после се извърна.
— Няма ли да бъда унищожен? — попита той.
— Процедурата не е такава. Не, няма да бъдеш унищожен, бързоноги. Пристъпи напред от здрача.
Скорост стъпи върху скалата и след малко каза:
— Значи така било.
— И как? — попита Моребог.
— Същото като навсякъде другаде.
— Тогава си научил правилото. А сега научи изключението.
Моребог повдигна дясната си ръка и я постави върху главата на младежа. Скорост мигновено потръпна. После изражението му бавно започна да се отпуска и накрая той се усмихна. Скоро тялото му бе заобиколено от слабо сияние. Златистият му оттенък се засили и се превърна в почти течна аура. В нея се появиха вълнички, сякаш наистина нещо течеше.
— Като че ли през мен минава течение между твоята ръка и планината — след известно време каза той.
— И наистина е така — отвърна другият, — макар че част от него остава, за да подсили личните ти качества. С други думи, с всеки миг ставаш все по-силен.
Аурата достигна връхната си точка и Моребог я задържа така още няколко минути. После внезапно отдръпна ръка и я остави да се отпусне край тялото му.
— И тъй, Скорост, вече си готов — Каза той. — Върви в световете, събери информация по този въпрос и ми я донеси.
Младежът повдигна ръка, сви я в юмрук и я погледна. Тя започна да излъчва златиста светлина. Той се усмихна, вдигна жезъла си и отдаде чест на Моребог.
— На твоите услуги — рече, Скорост.
Подскочи нагоре във въздуха, задържа се неподвижно за миг и се завъртя. После изведнъж изчезна — златна нишка на север. Секунди по-късно отново се появи, този път от юг.
— На твоите услуги — повтори младежът. И изчезна на изток.
Сейджак избърса мачетето си в крачола на един от наемниците, после погледна към колана на мъжа и закачената на левия му хълбок ножница. Наведе и проучи начина, по който беше закрепена. Тук като че ли му помогна опитът му с възлите и той успя да разбере как действа. Разкопча колана, вдигна го и видя, че е прекалено къс, за да го постави на собствения си кръст. Канеше се да го хвърли, когато му хрумна как може да се приспособи. Той го разпъна до максимум и го закопча на пояса си. После извади мачетето и го разгледа. Бе по-чисто и наглед по-ново от неговото. Върна го в ножницата и заби старото в земята до трупа. След това се изправи и огледа дванайсетимата убити наемници, облегнати с гръб на дърветата. Главите им почиваха в скутовете и ръцете им бяха разположени така, сякаш ги държаха.