Скръстил ръце на гърдите си, Бен Куинан стоеше в стълб от зелен пламък във вътрешния олтар на главния елишитски храм във Вирту. Устните на променящото му се лице се гърчеха в леки усмивки, докато общуваше с Висшите сили. Първо с орлов нос и къса права коса, после с изпъкнала челюст и море от лъскави къдри — всички хора, които някога е бил — той се променяше в отговор на менящите се нюанси на откровение. Обикновено не губеше контрол над себе си и държеше външността и вътрешността си разделени, освен когато нарочно приемаше определен вид за оповестяването на някаква мъдрост. Сега обаче екстазът беше отслабил бдителността му и променящите формата сили на душата му безпрепятствено плуваха в него и променяха ръста, дебелината, дължината на крайниците и цвета на кожата му като реакция на подсладените заряди, които получаваше.
Когато светлината започна да гасне, тялото му стана набито и се скъси, чертите на лицето му загрубяха, кожата му се покри с пори. Очите му се промениха и станаха сиви като косата му. Той се усмихна и зашепна на различни езици, докато не стана съвсем тъмно. Тогава се раздвижи.
Излезе от олтара и отиде в най-вътрешния храм. Насочи се към северната стена, докосна някакъв мотив и му заговори. Камъкът се превърна в сводест отвор, изпълнен с дим. Бен Куинан влезе вътре.
Озова се в светла, облицована с плочки стая, украсена с приемащи формата на тялото мебели, абстрактна скулптура от метал, светлина и камък, както и с голяма студена картина, напомняща за море, и нарисувана със стичащи се жълти, оранжеви и сини багри. Той пъхна ръка в спиралата от светлина наляво и се разнесе тих звук. После отиде до бара от махагон албинос до отсрещната стена и заразглежда съдържанието му.
Отдясно на бара се отвори врата и в стаята влезе слаб тъмнокос мъж с черни мустаци.
— Господин Куинан — каза той. — Току-що получих сигнала ви.
— Наричайте ме Бен — отвърна гостът. — Трябва да разговарям с Келси.
— Вече му съобщих за пристигането ви. Скоро ще дойде.
— Чудесно. — Съществото, което сега се наричаше Бен Куинан, свали от лавицата бутилка калифорнийско бургундско. — Ще ми препоръчате ли това вино, господин…
— Араф — отвърна другият. — Наричайте ме Ауд. Да, казвали са ми, че е много добро.
Бен се усмихна, намери тирбушон и се зае да отпушва бутилката. После си наля половин чаша, помириса виното и отпи.
— От плът ли сте, или холос? — попита той.
— От плът.
— Но не пиете, така ли?
— Старите навици умират трудно.
— Жалко. Щях да ви попитам дали тук вкусът на това вино е същият като във Верите.
— Убеден съм, Бен. Или поне толкова прилича, че няма никаква разлика.
— Можете да ми налеете една чаша — каза едрият червенокос мъж, който внезапно застана по средата на стаята.
Бен се завъртя, зяпна и каза:
— Келси. Не съвсем от плът.
Новодошлият кимна.
— Бях прекалено надалеч оттук, за да пристигна бързо по този начин. Но чух размислите ви и исках да знаете, че съм опитвал и на двете места. Еднакво е.
— Но вие сте от Верите. За някой от Вирту може да е различно.
Келси сви рамене.
— Може да е различно за всяко човешко същество на света — и в двата свята.
— Добре казано — призна Бен. — И все пак не е съвсем научно.
Той плъзна поглед към Ауд, после повдигна вежди.
— Мисля, че е най-добре да ви оставя — внезапно каза Ауд, — за да можете да продължите разговора си, а аз да се върна на поста си.
После леко се поклони, завъртя се и изчезна.
Келси пристъпи напред и протегна ръка. Бен я пое.
— Не е по-различно, отколкото ако бях дошъл при вас — рече той и стисна дланта му, за да подчертае думите си — или ако си бяхте останали вкъщи и аз се излъчех там.
Бен отвърна със силно ръкостискане и бързо пусна ръката му.
— Не съм съгласен — възрази той. После отиде до прозореца и погледна от небостъргача към града, първо надолу към уличното движение, после към океана. — Това място е специално — каза Куинан. — Изкуствено: място за срещи. Гледката през този прозорец действителна ли е?