— Добре, дай ми го.
По-късно техникът от сервиза, който настоя лично да провери устройството във виртпространството, поклати глава и каза:
— Нищо му няма. Работи отлично.
— Но аз не може да съм бременна!
Техникът я погледна и се поусмихна.
— Убедена ли сте?
— Просто не става така — отвърна Ейрадис.
Той поклати глава.
— По-добре да не ви питам какво искате да кажете. Но повярвайте ми, проблемът не е в устройството. А какво ще решите да правите с информацията, разбира се, си е ваша лична работа.
Тя му кимна на сбогуване и угасна като светлина.
После се заскита из високите зали на замъка. Мислеше за деца. Около нея се плъзгаха сенки, теченията поклащаха завеси и гоблени. По гредите на таваните се щураха и дращеха мънички същества. А какъв беше онзи друг звук?
Удивляваше я невъзможността на всичко това. Съчетаването на Вирту и Верите винаги бе стерилно, трябваше да е стерилно. Така бяха устроени световете. Нямаше място за пазарлъци с принципите. Не можеше да е бременна. Тя спря и се погледна в чудновато криво огледало. Лекото движение настрани правеше лявата й буза да изглежда като издута. Ефектът я развеселяваше всеки път щом минеше покрай него.
Какво се беше случило след смъртта й във Вирту и преди възкръсването й в Дълбоките поля?
Звукът отново се разнесе, мелодичен и в същото време металически. Каквото и друго да означаваше това, господарката на изгубените бе успяла да прати превъплътената й същност през интерфейса, за да я превърне в истинска обитателка на Верите. Дали тази промяна включваше и възможност за забременяване в нейния нов дом? Вече колко време се намираше във Верите? От шест месеца? Година? Трудно свикваше с начина, по който действаше тук времето.
Пак — и вече по-близо — онзи звук. Може би идваше от стаичката вляво или от коридорчето зад нея? Тя забави крачка и погледна в помещението. Нищо. Ейрадис влезе.
Зад гърба си чу тих шум. Завъртя се и зърна в коридора тъмния силует на дребен мъж в дрипава туника и бричове, брадат и с верига на глезена.
— Кой сте вие? — попита тя.
Той прекъсна стона си и завъртя глава, сякаш за да я разгледа.
— Кой… сте вие? — повтори Ейрадис.
Мъжът избъбри нещо нечленоразделно, но смътно познато. Тя поклати глава.
Той го повтори. Прозвуча й като „Не зная“.
— Не знаете кой сте, така ли?
Последва друго изречение, което тя почти разбра и започна да превключва аналитичните си програми, за да открие какъв е акцентът му. Следващия път, когато непознатият заговори, Ейрадис успя да осъвремени и редактира думите му.
— Твърде дълго — рече той — по мрачния път на паметта. Името забравено, подвизите невъзпявани.
— Какви са били подвизите ви?
— Кръстоносец — отвърна мъжът. — Много битки.
— Как се озовахте… тук?
— Семейно имение. Моето загубено. Затворник много време. Мрак.
— А враговете ви?
— Покойници. Покойници. Сега различно, това място. Срутено, изчезнало. Но духът му останал. Блуждал из призрачния замък и още блуждая. Аз и други от дните отдавнашни. Той е тук, в обвивката на новия. Понякога го виждам, друг път не. Избледнява, също като мен. Сега обаче вашето сияние. Добре. Иначе щеше да избледнее. И после високо във въздуха аз, а от височина страхувам се. Оставам. По-добре да блуждая сега. Вашето име, госпожо?
— Ейрадис — отвърна тя.
— Добре дошли, вие и рожбата ви бъдна. Наблюдаваше ви банши.
— Банши ли? Какво е това.
— Шумен женски дух. Провижда лоши неща и тогава вие.
— Снощи чух вой.
— Да. Беше тя.
— И какво ще е това лошо нещо?
Той сви рамене и веригата му издрънча.
— Когато става дума за провижданията им, банши обикновено генерализират нещата.
— В такъв случай не ми изглеждат много полезни.
— Банши са повече за атмосфера, отколкото за използване.
— Чувала съм ви от време на време и сега ви виждам за пръв път. Къде отиват призраците, когато не блуждаят?
— Не съм сигурен. Предполагам, че е нещо като сънуване. Нещо подобно. Но е място, места, късчета. Миналото се смесва с нови неща. Но пък това често се случва и в будно състояние. Разбуждаме се повече, когато наоколо има хора, като сега. Тя поклати глава.
— Не разбирам.
— Аз също. Но докато ме няма, научавам разни неща. Късчета. Парчета. Когато се върнах, знаех повече, отколкото преди. Вие сте много странна личност.