— Не исках да кажа това. Въпросът ми е дали, когато стане възможно, той ще е в състояние разумно да разговаря с мен?
— О, да. Но, разбира се, в момента не е възможно.
— Знаете ли кога мога да го намеря?
— Не.
— Искате да кажете просто, че спи, че е на терапевтичен сеанс или че физически не присъства в Центъра?
— Физически присъства и не спи, но е зает с друго нещо.
Донърджак кимна.
— Искате да кажете, че е във Вирту.
— Да.
— Може ли да получа координатите му там?
— Съжалявам, но тази информация е поверителна.
— Е, предполагам, че бихте могли да се свържете с него. Ще му предадете ли съобщение от мен?
— Можем да оставим съобщение на номера му. Не мога да кажа обаче кога ще реши да го провери.
— Разбирам. Казвам се Джон д’Арси Донърджак, Преди години сме работили заедно. Просто му предайте, че трябва да обсъдя нещо с него.
— Ясно.
Донърджак остави номера си и се върна към размислите си. Вирту. Изглеждаше естествено Рийз да е там през последните си дни. Беше прекарал голяма част от живота си в проучвания на този свят. А и освен чисто научния си интерес към него той признаваше, че се възхищава на многобройните му новости. Донърджак взе молив и нахвърли в бележника си уравнение. После дълго го проучва и коригира.
Часове по-късно изписа молива и взе друг. Усещаше, че работи в грешна посока, но в същото време съзнаваше, че плете мрежа. В момента му се струваше по-важно да обгражда проблемите с повече предположения, отколкото да се надява на точност.
По-късно дойде Ейрадис и двамата седнаха да обядват на малката маса до прозореца.
— Напоследък работиш усилено — каза тя.
— Имам много проблеми за решаване.
— Повече от обикновено, както изглежда.
— Да.
— С онзи дворец ли?
— И с него, и с други неща.
— О? С нашия проблем ли?
Той погледна към един от терминалите и кимна. Ейрадис направи същото.
— Как се чувстваш?
— Сега съм добре.
— Чудесно. Някакви нови призраци?
— Наистина ли смяташ, че можеш да го направиш? Да попречиш…
— Не зная — сви рамене Джон. — Даже да реша теоретичните проблеми, трябва да открия как да ги приложа на практика.
Тя кимна.
— Разбирам. Информирай ме как върви.
Донърджак се пресегна и стисна ръката й. Ейрадис се изправи, усмихна се, целуна го и се отдръпна.
— По-късно — каза тя.
— По-късно — съгласи се той и се върна към работата си.
Не знаеше колко часа са минали. Когато се съсредоточеше, губеше представа за времето.
В един момент чу да викат името му.
— Донърджак!
Гласът му прозвуча познато.
Той повдигна глава и се огледа.
— Да?
— На сцената ти съм.
Донърджак скочи на крака и възкликна:
— Рийз!
— Точно така. След като получих номера ти, реших да намина, вместо да ти се обаждам. Отдавна не сме се виждали.
— Така е. — Донърджак отиде до липсващата стена на Сцената от лявата му страна. — О, божичко!
Усмихваше му се висок мъж с буйна тъмнокестенява коса. Носеше дънки, маратонки и зелена спортна риза. Изглеждаше трийсетинагодишен.
— Видът ти е…
— Недей ми завижда — отвърна Рийз. — Това е образ. Истинското ми тяло лежи в кома и изглежда полумъртво. Медицинските ИИ пак работят, та пушек се вдига, проучват други клонове освен семейството на маймуните и разработят ново лечение. Време е да направим още малко медицинска история или да спуснем завесата.
— Съжалявам.
— Недей. Живях повече от останалите и още се наслаждавам на света. Бил съм навсякъде, правил съм почти всичко, чел съм няколко велики книги, обичал съм няколко прекрасни жени и съм си сътрудничил на равни начала с Джон д’Арси Донърджак и Уорън Банса.
Донърджак извърна очи.
— Ти си бил там, нали? — накрая попита той. — Успяха ли да разберат какво се е случило с Уорън?
Рийз поклати глава.
— Изобщо не откриха тялото му и нищо, свързано с него. Не ми е известно някой друг да е скочил с парашут и да не е стигнал до земята. Жалко, че беше толкова добър фокусник. Всичко това само размъти водата. Когато журналистите свършиха, всички следи бяха студени, информацията — изопачена. Й онова проклето писмо! Пишеше, че щял да изпълни най-великия си фокус!