— Не са ли открили други писма или дневници?
— Не. И той е един от малцината, които ми липсват. Чудя се дали накрая не е работил по нещо?
— Статия за естествените геометрии на Вирту.
— Наистина ли? Никога не съм я виждал. Публикувана ли е?
— Не. Даде ми да я прегледам в ръкопис. И умря преди да успея да му я върна.
— Интересна ли е?
— Всъщност само бележки. Трябва още много работа. Но да, като си помисля сега, наистина е интересна. Странна. От години не си бях спомнял за нея. Сега съзнавам, че в нея има нещо, за което исках да поговоря с теб.
— Пазиш ли я още? Бих искал да я прегледам.
— Не зная. Нямам представа къде да я търся.
— Е, какво искаш да обсъдим?
— Почакай малко. — Донърджак отиде до бюрото си и взе бележниците си. Когато се върна, влезе в Голямата сцена. — Работя по някои неща, за които искам твоето мнение.
Рийз погледна към бележниците и отбеляза:
— Като че ли има много материал.
— Ами… предполагам, че е така.
— Тогава ще те помоля да влезеш във Вирту и да се върнеш заедно с мен на мястото, от което току-що идвам. Можеш да сканираш тези данни и да ги прехвърлиш там.
— Не ми харесва идеята да ги прехвърлям където и да било — отвърна Донърджак и потърка носа си. — Какво му е толкова специалното на адреса ти във Вирту?
— Диференциалният времеви поток, който разработих за него. Няколко минути реално време там се превръщат в няколко часа. В такъв момент предпочитам да съм там.
— Разбирам — каза Донърджак. — Ако ми дадеш координатите, след малко ще дойда при теб.
Рийз кимна и му ги съобщи. После се завъртя и започна да се отдалечава. Скоро достигна точката на изчезване и мина през нея.
Донърджак отиде в друга част на огромния си кабинет, влезе в малка кабина, направи необходимите настройки, вкара координатите, после се отпусна по гръб.
По-късно се изправи, облечен в тъмнозелени панталони и лека риза. Стоеше в сенките на гъста гора и чуваше шум от падаща вода. Донърджак се насочи към него и стигна до малка поляна, покрита с пъстри цветя. От отсрещната страна се издигаше покрита с пълзящи растения двайсетинаметрова канара, която се очертаваше на синия фон на небето. В подножието й и по поляната бяха пръснати няколко големи камъка, сякаш нарочно оставени за ефект. Наляво от него водопадът се изсипваше в поток от петнайсетина метра височина. Високо горе ту се появяваше, ту изчезваше дъга.
На един от по-малките камъни в подножието на скалата седеше Рийз, обгърнал краката си с ръце и опрял брадичка на коленете си. Когато Донърджак се появи на поляната, той се усмихна.
— Добре дошъл в моето скривалище — каза Рийз. — Защо не седнеш? — Той протегна ръка и потупа съседния камък.
— Твой проект ли е? — попита Донърджак. — Номерът с времето и всичко останало?
Рийз кимна.
— С помощта на ИИ на genius loci — прибави той.
Донърджак се приближи и седна.
— Искаш ли да те запозная с нея? — попита старецът.
— Може би по-късно, макар че времето е едно от нещата, които трябва да включа в моята теория на полето.
— Доброто старо време, мой вечен съперник и приятел — въздъхна Рийз. — „Образът на вечността“, както го нарича Дейвид Парк в книгата си със същото заглавие. Той постулира Време I, което действа определено, и Време II, което не действа така. Време I е времето на термодинамиката, Време II е субективното човешко време. Написал я е точно преди разработването на Теорията на хаоса. Само няколко години по-късно е щяло да се получи съвсем различна книга. Въпреки това е прекрасна. Освен физик той е и философ, защото е напълно прав, поне дотам, докъдето стига.
— Искаш да кажеш, че не е стигнал достатъчно далеч ли?
— Той не е имал възможност да си играе с Вирту като нас.
— Но физиката на Вирту изглежда случайна.
— Заради привидно изкуствения си характер, Вирту е склонна към аномалии.
— Радвам се, че го казваш, като имам предвид труда на Веркор върху съвършената нестабилност.
Рийз повдигна вежди.
— Веркор греши. Ако имах време и желание, щях да го опровергая. Във Вирту съществуват универсални принципи. Но се съмнявам, че ще имам време да го докажа.
— Нали работеше през всички тези години?
— Никога не съм преставал да работя. Просто престанах да публикувам. Ако не успея да довърша записките, ще ти ги завещая.
— Благодаря. Но предпочитам да ги довършиш. Не знаех, че си в толкова добра форма, но щом…