— Външният вид лъже.
— Исках да кажа умствено. Имаш ли представа как ще се оправиш?
— Няма да се обзаложа с теб и да си прецакам късмета — отвърна Рийз. — Така постъпват статистиците. Както и да е, какво искаш да знаеш?
— Струва ми се, че искам пак да работим заедно.
Рийз се подсмихна.
— Мисля, че този път няма да мога, Джон. Това може да са последните ми часове. Както казах, ще ти завещая записките си. Недей да очакваш нищо повече.
— Тогава нека те питам нещо: добри ли са специалистите в Центъра за ятропатични заболявания?
— Досега са ме спасявали на няколко пъти. Трябва да им го призная.
— Просто си мислех, че ако се наложи да ти предоставя възможностите на института „Донърджак“, с радост ще го направя, независимо от това дали ще работим заедно.
— Винаги си бил щедър, Джон, но не зная дали ще има някаква полза.
— Няма как да разбереш, ако не провериш. Спомни си, че навремето моята фондация сериозно се занимаваше с разработване на медицинска техника. Нека открия начин да свържа моите данни с техните и ще видим какво ще се получи. Даже да не стане, никому няма да навреди. А ако даде резултат, може и да открием нищо.
— Добре. Тогава да го направим колкото можем по-бързо.
— Готово — отвърна Донърджак и щракна с пръсти.
Иззад един от камъните се появи мъж в смокинг.
— Викахте ли ме, господине?
— Виках някой не толкова официален.
— Съжалявам, мина много време.
— Така е и всъщност някой друг търсеше достъп, доколкото си спомням.
Внезапно мъжът се преобрази: сега носеше тъмнозелени панталони и спортна риза с дълъг ръкав.
— Отлично — каза Донърджак. — Искам да се срещнеш с някого по медицински въпрос.
— Мина много време. С кого?
— С ИИ от Центъра за ятропатични заболявания.
— А, Сид. Познавам го още откакто започваше. Тъкмо той започна да ме нарича Парацелз.
— Шегуваш се.
— По мое време не беше прието ИИ да се шегуват — освен ако не си специалист в областта, разбира се.
— С И. И. Айлс трябва да си бил от едно поколение. Какво мислиш за него?
— Какво мога да кажа за първия ИИ комедиант? Беше велик. Познавах го.
— Защо всъщност го унищожиха?
— Официалната версия беше, че отвличал ИИ от работата им. Постоянно повтаряли номерата му.
— Това не може да е вярно, като се има предвид колко много неща сте в състояние да вършите едновременно.
— Наистина…
— Ало, господа — каза един елегантен мъж с кафяви очи и къса брада, облечен в тъмен костюм. — Лично познавам доктор Джордан и ми е известна репутацията на доктор Донърджак. Как си, Парацелз?
— Чудесно — отвърна другият.
— Струва ми се, че в миналото вие двамата сте работили за кратко заедно — рече Донърджак. — Какво ще кажете да проверите дали можете да го направите и сега?
Мисля, че не съм упълномощен да изпълня такава процедура — отвърна Сид.
— Парацелз, ти имаш разрешение — каза Донърджак. — Приготви се. След малко ще се свържа с шефовете на Сид.
— Аз ще се заема с това — отвърна Рийз.
— Добре.
Парацелз и Сид се поклониха й изчезнаха.
— Остани при мен, Джон — прибави Рийз. — Чувствам, че ще е скоро.
— Разбира се.
— Някога виждал ли си лъчистата мъглявина?
— Да.
— При какви обстоятелства?
— Видях я, когато умря жената, по-късно станала моя съпруга.
— По-късно станала твоя съпруга ли?
— Да, периодът на ухажването ни беше извънредно странен и ни доведе на това място.
— Времеви парадокс?
— Пространствен.
— По какъв начин му въздейства?
— Не съм. Отидох на място, наречено Дълбоките поля, и помолих Смъртта да я върне.
— Сигурно се шегуваш. Няма такава…
— Има. Точно така я върнах. Но това доведе до странни резултати.
— Разкажи ми.
— Ще ти разкажа, докато чакаме.
— Добра идея — рече Рийз.
Улавянето на падащия диктофон не беше случаен късмет. Артър Идън продължи да проверява новата си способност около седмица, определи границите и възможностите й и откри повече от достатъчно доказателства, за да убеди себе си или когото и да било друг, че виртсилата е действителна. И продължи да я изпитва, докато мислеше какво да прави. Струваше му се, че е най-разумно да я запази в тайна. Ако съобщеше на елишитите, че е развил телекинетична способност, можеше да привлече вниманието им към себе си — към Иманюъл Дейвис, внимание, на което не бе убеден, че фалшивата му самоличност ще издържи.