— Какво представляват тези змии, господин Келси?
— Чудех се дали ще ме попитате.
— Ако желаете, ще оттегля въпроса си.
— Не, няма нищо. Това са записващи проги — освен всичко останало. — Келси махна с ръка и змиите се отдалечиха от Идън. — Кажете ми, братко Дейвис, какво е божественост?
— Вид заобикаляне на истината?
Келси се усмихна.
— Радвам се, че имате смелостта да го кажете, Дейвис. Когато дойдох, изглеждахте извънредно неуверен. Е, какво е божественост?
Идън се замисли какво да премълчи. Иманюъл Дейвис беше учен библиотекар, така че отговорът му трябваше да говори за образованост. От друга страна, не биваше да проявява прекалени познания в областта на теологията и антропологията.
— Размишлявам над този въпрос още откакто ме посветиха. Трябва да разберете, че за пръв път дойдох в Църквата на Елиш като турист.
— С повечето е така — меко отвърна Келси.
— Но се върнах, защото ми се стори, че в храма има нещо, когато ни казаха, че присъства божество, стори ми се, че усещам присъствието още преди да ни съобщят това.
— Интересно.
— И след време се убедих, че онова, което усещам, е еманация на божествената аура, аура, която не съм усещал никъде другаде — нито във Вирту, нито във Верите.
— Били ли сте в други църкви, Дейвис?
— В няколко. — Този отговор беше предварително обмислен. — Възпитан съм като, баптист. Отказах се. Опитах няколко други религии — макар да предполагам, че не всички могат да се определят точно като такива. По-скоро бяха философски традиции. Накрая реших, че не съществуват окончателни отговори и че просто си губя времето.
— Какво ви доведе в нашата църква?
— Едно момиче от службата искаше да дойде и не му се щеше да е само.
— Тя при нас ли е?
Не. Не й допадна. Каза, че женското начало не се утвърждавало достатъчно.
— Ищар ще се почувства ужасно наранена.
— Честно казано, просто не й хареса. Каза, че се отнасяли с жените като навсякъде.
— Е, това все трябва да се дължи на нещо, нали?
— Разбирам ви. Пък и приятелката ми си падаше малко кучка. Струва ми се, че би й харесало да се идентифицира с Ищар — агресивен феминизъм или нещо подобно, — но просто не се получи.
— Жалко, но се отклоняваме от темата — и от вашето преживяване. Как открихте, че сте развили виртсила?
— Работех нещо и диктофонът ми падна. Току-що бях свършил с послушничеството си тук, протегнах ума си и… ами, той замръзна във въздуха.
— Незабавно ли съобщихте?
— Не. Упражнявах се няколко дни. Исках… Страхувах се да не изглеждам като глупак.
— Споделихте ли го с някой, който не е член на Църквата?
— Не.
— Много добре. Недейте да разговаряте за това с външни хора. Не ни трябват послушници, чието единствено желание е да придобият паранормални способности.
— Но повечето хора знаят за това, нали?
— Ние наистина разгласяваме новините за нашите чудеса, но повечето хора ги смятат за сензационни измислици. Ако всички научат, че някой притежава виртсила — добър, обикновен човек като например местният библиотекар, който просто няма нужда да става от мястото си, за да свали книгата от лавицата — веднага ще заприиждат тук.
— Но аз не мога.
— Какво не можете?
— Не мога да свалям книгите от лавиците. Прекалено са тежки и не съм в състояние да ги хващам здраво.
Келси се усмихна.
— Продължавайте с опитите, Дейвис, и ще успеете да направите много други, още по-невероятни неща. Безпокои ме обаче въпросът с вярата ви. Кога можете пак да излезете в отпуска?
Искаше му се да отговори „Веднага“, но знаеше, че няма да го направи.
— Съвсем наскоро отсъствах дълго за последното обучение тук и почти съм изчерпал отпуската си.
— Нов проект ли започвате?
— Ами почти свършвам с един, който започнах след завръщането си. Издирвам ранен готически роман по поръчка на един харвардски професор. Това включва търсене в колекцията на Девендра П. Дхарма и ми гарантира поне едно пътуване до Италия.
— Изглежда интересно. Не искате ли обаче да работите за нас?
— За вас ли?
— За Църквата. Можем да ви възложим някакво проучване. И част от работното ви време ще е посветено на вярата.
Идън се помъчи да не изглежда прекалено ентусиазиран, но съзнаваше, че очите му са се разширили от удивление.