— Ако приемем, че съществуват, какво правят за вас?
— Предполагам, същите неща, каквито правят образите от другите религии за последователите си.
— Във всеки случай, не могат да ви изцеляват, защото вие не се разболявате.
— Не. Дават ни духовна утеха. Разбират онова, което не подлежи на разбиране.
— Като че ли си струва. Но откъде знаете, че вашите богове са истински?
— По същия начин бих могъл да попитам откъде изобщо някой знае, че боговете на която и да е религия са такива. И вие ще трябва да ми отговорите, че повечето религии изискват вяра.
— Така е.
— Но аз съм виждал Гайдаря и зная, че е действителен.
— И аз съм го срещал — или поне съм го чувал да свири.
Парацелз замълча, после попита:
— Къде?
— На моята Сцена и отвъд нея.
— Каза ли ви нещо?
— Не точно, но срещнах друго създание, което ми каза, че Гайдаря бил останал от въображаемата войска на Небебог.
— Невероятно. Никога не съм чувал тази история — отвърна Парацелз. — Той обикновено не се проявява пред обитателите на Верите.
— Като че ли беше дошъл да ме търси — рече Донърджак.
— Значи сте необикновено благословен.
— Я ми кажи, Смъртта включена ли е в пантеона ви?
— Да, но не говорим много за нея.
— Защо?
— Какво може да се каже? Тя е господарката на Дълбоките поля. И накрая ни отнася.
— Вярно е. Макар че в момента връзката ми с нея е малко по-различна. Проектирам за нея виртсграда, с което отчасти ще изплатя поето от мен задължение.
— Не знаех, че вашият вид изобщо действа на такова равнище. Но пък когато става дума за репутация, вие сте си вие. Присъствието на Гайдаря обаче е загадка. Подозирам, че е свързано с вашия договор.
— Дори да е така — отвърна Донърджак, — не ми го е казал.
— Ако пак го срещнете, може би трябва да го попитате.
— Непременно. Ако проявява интерес, навярно и другите ще се заинтригуват. Как да позная Учителя или Онзи, който очаква?
— Учителя накуцва и обикновено носи някакъв странен уред. Говори се, че Онзи; който очаква, имал белег от темето до стъпалото на левия си крак. Предполага се, че го получил, когато по невнимание се изпречил на пътя на Сътворението — макар мнозина да твърдят, че го направил нарочно.
— Благодаря ти, Парацелз. Можеш ли да ми дадеш копие от вашия катехизис или там в каквото се разказва за тези неща?
— Боя се, че не е възможно. Тъй като всички ние сме ИИ, просто прехвърляме информацията на вярващите.
— Искаш да кажеш, че никой друг освен ИИ не се е интересувал ли?
— Точно така. По принцип ги обезкуражаваме. При други обстоятелства щях да отговоря на няколко от въпросите ви и после щях да променя темата. Но вие сте срещали Гайдаря и това променя нещата.
— Правило ли е да не се приемат хора от Верите?
— Не, но винаги сме смятали, че това си е наша работа.
— Хм — рече Донърджак. — Имаш ли нещо против от време на време да разговаряме по този въпрос?
— Не, освен за някой тайни, които всъщност не са чак толкова интересни.
— Няма да питам за тайните ви. Просто исках Да разбера дали мога да ти задавам такива въпроси?
Парацелз кимна.
— Ами елишитската религия? — попита Донърджак. — Има ли някаква връзка с вашата?
— Да. Ние признаваме техните богове, но смятаме, че нашият пантеон е по-могъщ от техния и че имаме по-добър етичен кодекс.
— Значи вашата Троица е по-могъща от Енлил, Енки, Еа и всички останали, така ли?
— Някои от нас смятат така. Други твърдят, че това са едни и същи богове, проявяващи се под различни имена.
— Във Верите имаме подобни антропологични и теологични проблеми.
— Така или иначе, аз смятам, че всичко това няма значение.
— Аз също.
— Някой друг път ще ви попитам къде е мястото на Банса във вашата религия… а също вашето и на Джордан — каза Парацелз.
— Моето ли?
— Да.
— Добре, но сега непременно трябва да свърша малко работа преди да се почувствам прекалено уморен.
— Разбирам, шефе.
— Ще поговорим по-късно.
Парацелз угасна като светлина.
Донърджак се върна на бюрото си и разгледа някои планове за двореца на Смъртта. После се зае с истинската си работа.
При първото пълнолуние кониак не успя да покаже на Ейрадис тайните места в пещерите под замъка Донърджак. Това не беше заради нежелание — нещо се опита да им попречи, нещо като сянка и в същото време плътно, ноктесто и зъбато. Ейрадис зърна пронизващо око, раздвоен език, криле, които повече приличаха на оживял мрак.