— Предполагам, знаеш, че наскоро загубих жена си.
— О! Моите съболезнования.
— Благодаря. Чудех се…
— Какво, господарю?
— Чудех се дали не си срещнал духа й на някое призрачно място.
Призракът поклати глава.
— Не мога да кажа. Макар че това не доказва нищо. Понякога известно време блуждаят надалеч. В други случаи получават някаква духовна награда, която е недостъпна за мен. Иска ми се да можех и аз да намеря покой. Обаче това уиски донякъде компенсира нещата.
Донърджак погледна пепелника и се зачуди как толкова бързо се е преполовил.
— Е, благодаря ти. Ще съм ти много признателен да ми съобщиш, ако я срещнеш.
— Ще направя каквото мога, господарю. — Той отново подуши пепелника и Донърджак за пръв път видя усмивката му. — Ще си поговорим ли пак някоя нощ на по чашка?
— Дадено. Имам чувството, че няма да е само веднъж.
Няколко подушвания по-късно пепелникът бе празен. Призракът задрънча с веригата си и се заклатушка по коридора.
Донърджак допи чашата си и се заклатушка в обратната посока.
На другия ден Донърджак разговаря с Рийз Джордан и му разказа за последното си посещение във Вирту. Последва продължително мълчание.
— Странно — рече Рийз накрая, — вярвам ти, но ме безпокои, че олицетворяваш Смъртта, Винаги си бил практичен човек. Мисля, че всичко, което ми описа, е в рамките на теорията. Решил съм да взема твоите записки и тези на Банса, да ги обединя със собствените си предположения и да се опитам да създам приближение на обединеното поле.
— Освен че ще е прекрасно, много бих искал да открия обяснение на нещата, които правя. Жалко, че старият Уорън го няма, за да помогне.
— Да, щеше да е като едно време.
— Я ми кажи, можеш ли да ставаш от леглото?
— О, да, всеки ден ме водят на разходка — с всеки следващ път все по-надалеч. Казвам ти, сега съм по-добре, наистина съм добре.
— Страхотно. Тогава хайде да се чуваме веднъж седмично, независимо дали сме напреднали.
— Добре. Чудесно е отново да имаш колега.
2.
Двамата работиха заедно почти три месеца, през които, колкото и да се опитваше да се бави, Донърджак завърши проекта на двореца на Смъртта. Дотогава разработването на теорията на обединеното поле беше предимно в ръцете на Джордан. Донърджак правеше всичко възможно, за да не пренебрегва проектите си, и бе прехвърлил работата по гривната на друга, по-мощна от предишната сцена. Всеки следобед той играеше със сина си във Вирту.
Накрая настъпи денят, в който видя през прозореца пърхането на лъчистата мъглявина. Провери полетата си, после ги усили. Няколко часа по-късно забеляза, че около излъчвателите се е появило лилаво сияние.
Донърджак се премести на централния си пулт и още повече усили полетата. После закрачи из стаята и хвърли поглед към компютърния екран. На него се виждаше череп.
Хм. Значи, атакуваш. Добре.
Като използва приемниците на покрива, Джон се опита да установи източника на енергията. Нищо. Просто го имаше. Той отново усили полетата, застана пред екрана и попита:
— Ти просто за красота ли си, или искаш да си поговорим?
Отговор не последва.
— Ако си успяла да минеш през защитната система, излез да се бием. С удоволствие ще се опитам да те разпарчаладосам.
Фигурата на екрана остана неподвижна.
— Добре. Твоите полета срещу моите — рече той. — Съобщи ми, когато решиш да спрем за днес.
Излъчвателите внезапно проблеснаха, сякаш сред тях танцуваше северното сияние. Донърджак увеличи енергията до максимум.
Излъчвателите започнаха да вият.
— Опитваш се да ги изгориш, а? Почакай да повикам подкрепленията.
Дуелът продължи през целия ден и голяма част от нощта. После призори атаката изведнъж прекъсна. Донърджак чу кикот и погледна към екрана. Черепът бавно избледняваше.
— Това означава ли, че е открила слабо място? — зачуди се той. — Или просто е част от войната на нерви?
Донърджак отслаби полетата. Сега всички трябваше да си починат, разбира се. И се запита какво ли е научил врагът му по време на продължителното нападение.
Изпружи крака върху бюрото й заспа. На сутринта Дак го откри в същото положение, само че сърцето му беше спряло да бие и той вече не дишаше.
Джон д’Арси Донърджак бе погребан до любимата му Ейрадис. Този ден валеше и гайдарят свиреше някъде в планината. Банши ви цели три нощи. Когато по-късно се обади Рийз Джордан, му съобщиха, че Донърджак е заминал на пътешествие.